Арабското въстание, комисията Пийл, Лондонската конференция, Билтиморската програма (1931 г. – 1942 г.)

В началото на 30-те години в резултат от нацистките гонения в Европа започва масова емиграция на евреи в Палестина.

През периода 1936 г. – 1939 г. Палестина е обхваната от Арабското въстание, което е израз на съпротивата срещу британското колониално управление и нарастващата еврейска имиграция. На втората година от въстанието е създадена Британска кралска комисия или т.нар. Комисия Пийл, която трябва да разследва причините за сблъсъците между араби и евреи.

В доклада на комисията се посочва, че „опитите да се контролира отчуждаването на арабска земя в полза на еврейското население са се оказали неуспешни. В хълмистите райони повече няма място за създаване на гъсто разположени еврейски заселнически селища, а в равнините това е възможно само при известни условия”.

Комисията Пийл препоръчва премахването на британския мандат и разделянето на Палестина на две държави – арабска и еврейска, както и съпътстващо прехвърляне на арабското и еврейско население в съответната държава.

Недоволството сред арабите срещу про-ционистката политика в Палестина съвпада с нарастващите страхове в Европа от нова война. През 1939 г. Великобритания организира Лондонската конференция с цел да помири двата враждуващи лагера. Разговорите, обаче, се водят не пряко между араби и евреи, а се провеждат паралелно като англо-арабски и англо-еврейски срещи. Арабите настояват за създаване на арабска държава в Палестина, прекратяване  на еврейската имиграция, забрана върху продажбата на земя на евреи и пр. Позицията на Еврейската агенция, ръководена от Давид Бен Гурион, изрично се противопоставя на създаването на арабска държава, както и на отстъпки по отношение на еврейската имиграция.

Лондонската конференция от 1939 г. приключва с „Бялата книга на МакДоналд”, в която се предвижда създаване на палестинска държава или федерация от кантони с арабско и еврейско население след 10 години. Според документа, арабските представители ще имат мнозинство в бъдещото управление, в замяна на което ще трябва да има правни гаранции по отношение на еврейското малцинство и неговия национален дом. Имиграцията на евреи следва да бъде в рамките на 75 000 души в идните пет години, след което да се осъществява при съгласие от страна на арабите.

През 1942 г. американските ционисти организират международна конференция в хотел „Билтмор” в Ню Йорк, където излизат с т.нар. Билтморска програма, която има за цел създаването на еврейска държава чрез неограничена имиграция. В документа се посочва, че „създаването на нов световен ред след победата [във Втората световна война] няма да може да се основава върху принципите на мира, справедливостта и равенството, докато не бъде разрешен проблема с липсата на отечество за евреите. Участниците в конференцията призовават вратите на Палестина да бъдат отворени; Еврейската агенция да бъде овластена да упражнява контрол върху имиграцията в Палестина както и върху развитието на страната, включително разработването на незаселените и необработваеми земи, а Палестина да бъде обявена за Еврейска общност, интегрирана в структурата на новия демократичен свят”. Тази програма се превръща в основна платформа на Световната ционистка организация.