Конференцията в Сан Ремо, начало на Британския мандат, палестински бунтове в Йерусалим (1918 г. – 1930 г.)

През 1918 г. британското правителство изпраща послание до бившия управител на Мека и настоящ крал на областта Хиджаз, Хусейн бин Али, в което се посочва, че „силите на Антантата са решили на арабската раса да бъде предоставена пълната възможност отново да формира една нация в света…колкото до Палестина, ние взехме решение никой народ да не бъде подчинен на друг”.

Все още се спори дали съдържанието на това писмо изразява различна позиция от Декларацията Балфур или е по-скоро въпрос на интерпретация. Великобритания поддържа тесни отношения с Хусейн, тъй като той е влиятелен политически фактор в Близкия изток и инициатор на Голямото арабско въстание срещу Османската империя, продължило от 1916 г. до 1918 г.

През м. април 1920 г. в Сан Ремо Върховният съвет на силите от Антантата провежда международна конференция, за да определи мандатите на Лигата на нациите при администрирането на териториите в Близкия изток, управлявани дотогава от Османската империя.  Според споразумението Сайкс-Пико, Палестина е определена за територия под международно управление, но на конференцията в Сан Ремо се взима решение тя да премине под британска опека.

През 1922 г. британското правителство излиза с т.нар. „Бяла книга на Чърчил”, в която се обявява намерението на правителството да съдейства за „създаването на национален дом на еврейския народ в Палестина”, но в същото време отхвърля идеята за една Палестина, която е изцяло еврейска в смисъл на подчинено положение на арабското население, език и култура.

Междувременно, под егидата на Декларацията Балфур започва широкомащабна имиграция на евреи от Европа, което води до антиеврейски вълнения сред палестинците, в момента, когато страната е поставена под британски мандат. Лигата на нациите одобрява текста на мандата на Великобритания над Палестина, който включва в себе си и Декларацията Балфур и признава „историческата връзка на евреите с Палестина” като основание за възстановяване на техния национален дом в Палестина.

През м.август 1929 г. в Йерусалим избухват палестински бунтове, свързани с дългогодишния спор между мюсюлмани и евреи за достъпа до района около Стената на плача, която се намира в почти непосредствена близост до ислямската светиня джамията Ал-Акса.

На следващата година Великобритания представя нова политическа позиция – т.нар. „Бяла книга на Пасфийлд”.  В този документ от 1930 г. се посочва, че създаването на национално огнище на евреите в Палестина е въпрос, по който ще се оказва постоянна подкрепа, но той не е основополагащ за британския мандат. Съгласно политическата позиция на Великобритания, правителството възнамерява да изпълнява своите задължения както към арабската, така и към еврейската част от населението, и да разрешава конфликтите, които е възможно да възникнат поради съответните нужди на всяка от двете групи.