Заселници, Венецианска декларация, бежанските лагери Сабра и Шатила, планът на Рейгън (1979 г. – 1985 г.)

През м.март 1979 г. Съветът за сигурност на ООН приема Резолюция № 446, според която „политиката и практиката на Израел за основаване на селища в окупираните пред 1967 г. палестински и други арабски територии нямат правна валидност и съставляват сериозна пречка пред постигането на пълен, справедлив и траен мир в Близкия изток”. Документът се позовава и на четвъртата Женевска конвенция, която е международният правен инструмент, приложим в контекста на окупираните палестински територии. Резолюция № 446 призовава Израел да се въздържа от прехвърлянето на свои граждани в окупираните територии или да променя техния демографски състав. Това е първата от много резолюции на ООН, насочени срещу изграждането на заселнически селища.

Поради нарастващото напрежение в между араби и евреи, европейските страни решават да се намесят в координираните от САЩ преговори. Деветте страни-членки на Европейската икономическа общност провеждат среща на върха през м.юни 1980 г. и приемат т.нар. Венецианска декларация, според която „най-сетне трябва да се намери справедливо решение на палестинския проблем, който не просто проблем на бежанците. На палестинския народ…трябва да бъде предоставена възможност…да упражни своето право на самоопределение”.  Декларацията призовава в мирните преговори да бъдат включени и палестинския народ и най-вече неговият представител ООП.

Месец по-късно, Кнесетът в Израел приема т.нар. „Основен закон: Йерусалим – столица на Израел” и така утвърждава статута на Йерусалим като „вечната и неделима столица” на нацията. Реакцията на Съвета за сигурност на ООН не закъснява и през м.август 1980 г. организацията приема Резолюция № 478, в която този закон е обявен за „недействителен и невалиден”, както и за „акт, който трябва да бъде отменен”. В резолюцията се призовават държавите-членки да оттеглят своите дипломатически мисии от свещения град.

На следващата година Съветският съюз излиза с инициатива за мир в Близкия изток. Инициативата на съветския президент Леонид Брежнев включва международна конференция под егидата на ООН и призовава за създаване на палестинска държава. Междувременно, египетският президент предлага в мирните преговори да участват Израел и ООП, но израелският министър-председател отхвърля предложението.  Нарастващата популярност и признание за ООП не се приемат добре от израелските власти.

В началото на м.юни 1982 г. Израел отново осъществява инвазия в Ливан, която е втората в отношенията между двете страни след конфликта от 1978 г., когато Израел навлиза в Ливан, за да изтласка части на ООП на север от река Литани, но е принуден да се оттегли частично заради изпратените мироопазващи сили. При втората инвазия в Ливан израелската армия окупира цялата южна част на страната и обсажда Бейрут. През м.август членовете на ООП започват да напускат ливанската столица и ръководителят на организацията, Ясер Арафат, се отправя със своите части към Тунис. На 14-ти септември при атентат е убит ливанския президент Башир Джмайел – както се разбира в последствие, извършителят на атентата е агент на сирийското разузнаване. Часове след убийството на Джмайел, израелският министър на отбраната Ариел Шарон решава, че армията трябва да влезе в западен Бейрут. Израелската армия обкръжава палестинските бежански лагери Сабра и Шатила и поставя контролни пунктове на входовете, а израелски танкове започват артилерийски обстрел. Това дава възможност на ливанските фалангисти да влязат в лагерите и под израелски надзор извършват клане на над 800 цивилни палестинци, включително жени и деца. Репортерска камера на лондонската информационна агенция „Виснюз” заснема как израелските войници не позволяват на палестинци, които се опитват да избягат от двата лагера, да преминат през контролните пунктове и ги връщат обратно в Сабра и Шатила.

След броени дни американският президент Роналд Рейгън излиза със своя инициатива за разрешаване на конфликта. В духа на препоръките от Кепм Дейвид, инициативата на Рейгън предвижда петгодишен преходен период, който да започне със свободни избори за автономна палестинска власт и призовава за замразяване на заселническата активност. В предложението на САЩ не се подкрепя нито създаването на палестинска държава на Западния бряг и в Ивицата Газа, нито анексирането или постоянния контрол на Израел върху тези територии. Планът на Рейгън е отхвърлен от Израел.

През 1985 г. Израел признава, че от 5 години провежда операция за транспортиране на членове на етиопската еврейска общност на фалашите в Израел. В същата година е постигнато споразумение, според което ще се създаде конфедерация между бъдещата палестинска държава и Йордания.