Палестински бежанци, израелски закони, ООП, Войната за водата, Шестдневната война (1949 г. – 1967 г.)

През 1949 г. Израел става член на ООН. В преамбюла на резолюцията за приемане се посочва изрично, че Израел се задължава да изпълнява Резолюция № 181 (ІІ) относно спазването на гражданските и политически права на палестинските граждани в рамките на тяхната територия и Резолюция № 194 (ІІІ) относно правото на палестинските бежанци да се завърнат в своите домове и създаването на Помирителна комисия за Палестина за разрешаване на въпросите за териториите, бежанците и статута на Йерусалим.

В края на същата година Обединените нации създават Агенцията на ООН за подпомагане на палестинските бежанци в Близкия изток (UNRWA), която да помогне на стотиците хиляди палестински бежанци, живеещи във временни лагери в съседните държави, с подслон, храна, медицинско обслужване и обучение.

Междувременно, Израел още от първите месеци на своето съществуване като държава вече е успял да окупира западен Йерусалим, както и около 78% от палестинската територия с изключение на Западния бряг на река Йордан и Ивицата Газа. В следвоенните мирни споразумения от 1949 г. между Израел и неговите съседи се очертава т.нар. демаркационна Зелена линия. В последствие тя се използва и за маркиране на границите между Израел и териториите, окупирани по време на Шестдневната война.

Израелското правителство започва да приема поредица от специални закони, чрез които конфискува имуществото на палестинските бежанци, а на емигриралите забранява да се завърнат по домовете и селата си.

През 1950 г. Израел приема т.нар. закон за собствеността върху имотите на граждани, които не са в страната, който изиграва водеща роля за развитието на израелската държава. От общо 370 нови еврейски заселнически селища, създадени между 1948 г. и 1953 г., 350 са върху земя и имоти, отнети от палестинците по силата на този закон. През 1954 г. над 1/3 от еврейското население на Израел живее върху експроприирана по силата на този закон палестинска земя, а близо 1/3 от новите имигранти в Израел (около 250 000 души) се заселват в градски райони, напуснати от палестинските бежанци.

През 1954 г. Израел приема т.нар. закон за недопускане на инфилтрацията на въоръжени или невъоръжени хора в Израел или от Израел към враждебно-настроени съседни държави. Целта е да не се допусне завръщането на палестинските бежанци в Израел и да се даде възможност за тяхното ре-експулсиране. По отношение на палестинците, които са изселени в рамките на територията на новосъздадената израелска държава, законът позволява те да бъдат експулсирани от Израел ако се опитат да се завърнат в своите родни места.

В края на 1956 г. избухва т.нар. Суецка криза, при която Великобритания, Франция и Израел започват военни действия срещу Египет с цел придобиване на контрол върху Суецкия канал и части от Синайския полуостров. От тази война Израел излиза с нараснало военно и политическо самочувствие.

Арабските държави инициират създаването на организация, представляваща палестинците, и така през 1964 г. се създава Организацията за освобождение на Палестина (ООП), която прокламира „правото на палестинския арабски народ върху неговото свещено отечество Палестина и потвърждава неизбежността на борбата за освобождаване на узурпираните земи”.

През същата година Израел влиза във военни сблъсъци със своите арабски съседи за контрол върху водните ресурси в басейна на река Йордан. Тези конфронтации стават известни като „Войната за водата” и продължават до 1967 г. Поводът е израелският национален водопреносен проект за изпомпване на вода от река Йордан, което според  Сирия и Йордания представлява едностранен акт на използване на водни ресурси. „Войната за водата” се счита за един от основните фактори, довели до Шестдневната война през 1967 г.

Шестдневната война между Израел и Египет, Йордания и Сирия избухва през м.юни. След опустошителна офанзива на Израел, неговата армия окупира и останалата част от Палестина  – Западния бряг, включително и източен Йерусалим, който до този момент са под контрола на Йордания; Ивицата Газа и полуостров Синай, които дотогава са били под опеката на Египет; както и сирийските Голански възвишения. След като окупират тези палестински територии, израелските власти започват да конфискуват земите на палестинците и да изграждат нови заселнически селища. Статутът на териториите, завладени от Израел по време на Шестдневната война, както и хуманитарните проблеми, свързани с новата вълна от принудително изселени бежанци, остават и до днес едни от основните пунктове на неразбирателство в конфликта между палестинците и Израел. Израелската държава не се съобразява с Резолюция № 237 на ООН за улесняване завръщането на бежанците, издадена броени дни след приключването на Шестдневната война, нито с резолюция № 242 на Съвета за сигурност от м.ноември 1967 г. относно изтеглянето на израелските войски от териториите, окупирани по време на войната, и прекратяването на заплахите и демонстрациите на сила.