Първата интифада, Мадридската конференция, Споразумението от Осло (1986 г. – 1996 г.)

Строителството на нови заселнически селища и пренасочването на евреи към окупираните палестински територии продължава. За две-три години еврейските заселници в Западния бряг и Ивицата Газа са се увеличили почти двойно – в Западния бряг те надхвърлят 44 000, а в Газа са близо 2 000.

На 8-ми декември 1987 г. избухва палестинската интифада (или както става известна в последствие – Първата интифада) – въстание срещу израелската окупация на палестински територии. То започва в бежанския лагер Джабалия, след което въстаническата вълна бързо обхваща Ивицата Газа, Западния бряг и източен Йерусалим.

Палестинската интифада продължава до 1993 г. и като цяло се изразява в гражданско неподчинение и съпротива срещу окупаторите. Тя няма характер на въоръжено или партизанско движение. Палестинците организират общи стачки, бойкотират израелските продукти, отказват да плащат данъци, издигат барикади по улиците и рисуват графити с анти-израелски лозунги.

ООП поема част от лидерските функции, но като цяло въстанието се ръководи от местни съвети, които организират свои мрежи за предоставяне на образователни (израелските власти затварят училищата като наказателна мярка) и здравни услуги, както и за доставки на хранителни продукти.

Към края на м.декември 1987 г. Съветът за сигурност на ООН излиза с Резолюция № 605, с която осъжда израелските действия, нарушаващи човешките права на палестинския народ в окупираните територии.

В средата на м.януари 1988 г. Израел обявява, че интифадата ще бъде посрещната с „политика на железния юмрук”, която включва масови арести, побои с чупене на кости, депортиране, разрушаване на домове и частна собственост, използване на бойни патрони срещу демонстрантите.

На фона на тези събития, йорданският крал обявява отпадането на обвързаността на Западния бряг с Йордания, а на 15-ти ноември Палестинският национален съвет приема Декларация за независимостта на Палестина. Действията на Израел имат силен негативен отзвук по целия свят и много страни признават палестинската държава.

През м.май 1989 г. израелското правителство излиза с мирна инициатива, която потвърждава споразуменията от Кемп Дейвид, но същевременно отхвърля палестинската държава, промяната на статута на Западния бряг и Газа, както и всякакви преговори с ООП.

Следващата година бележи връх в емиграцията на евреи от Съветския съюз в Израел  – 187 000 души за една година.

В края на м. октомври 1991 г. в Мадрид е свикана Близкоизточната мирна конференция под председателството на президентите Буш и Горбачов, в която ООП не участва, но палестинският народ е представен със своя делегация, избрана от ООП. Конференцията има за цел да започне мирен процес  чрез преговори между Израел и палестинците, както и с участието на други арабски държави.

На 13-ти септември 1993 г. във Вашингтон в присъствието на председателя на ООП Ясер Арафат, израелския министър-председател Ицхак Рабин и американския президент Бил Клинтън ООП и Израел подписват Декларация за принципите на споразумението за временно самоуправление, известна също като Споразумението от Осло (тъй като самият текст е подготвен по време на тайни преговори в норвежката столица). Осъществява се и знаменитото ръкостискане между Арафат и Рабин. Споразумението предвижда петгодишен преходен период и избори за палестинска власт, като преговорите за Йерусалим, бежанците и заселническите селища трябва да започнат не по-късно от третата година. Целта на процеса е да бъде приложена Резолюция № 242 от 1967 г. на Съвета за сигурност.

През  м.юли следващата година Ясер Арафат се завръща в Палестина и установява главната си квартира в Газа. Завръщането му е приветствано от десетки хиляди палестинци. Месец по-късно ООП и Израел подписват Споразумение за предварително предаване на властта и отговорностите. Палестинската автономия се формира в съответствие със Споразумението от Осло като междинен орган за период от пет години, по време на които следва да приключат преговорите за окончателния статут.

Палестинският национален съвет провежда своя сесия през м.април 1996 г. и решава да отмени „онези постановки от Хартата на ООП, които противоречат на писмата, разменени между ООП и правителството на Израел през м.септември 1993 г. (т.е. преди подписването на Декларацията за принципите).

В края на м.септември същата година Съветът за сигурност приема резолюция № 1073, с която призовава за незабавно прекратяване и отмяна на всички актове, водещи до изостряне на ситуацията, обезпечаване на сигурност и защита на палестинския народ и своевременно прилагане на постигнатите договорености.