Ционизъм, Първа световна война, Декларация Балфур (краят на 19 в. – 1917 г.)

Към 1895 г. населението на Палестина е около 500 000 души. По-малко от 10% от тях са евреи, като част от тях са коренни жители, а останалите са религиозни имигранти на палестинска територия.

През 1897 г. в швейцарския град Базел е свикан Първият ционистки конгрес. Организатор и идеолог на форума е Теодор Херцл. Участниците декларират, че целта на ционизма е „в Палестина да се създаде отечество за еврейския народ, обезпечено от публичното право”.  Конгресът взима решение да се основе и Световна ционистка организация.

При създаването на организираното ционистко движение, ционистите не обръщат особено внимание на арабското население и очакват, че то доброволно ще се съгласи да бъде прехвърлено в останалите арабски държави. Намеренията на ционистите са да привлекат милиони евреи от Европа и така да формират мнозинство в териториите на Палестина. Те започват да развиват земеделски стопанства в Петах Тиква, Ришон Лецион и др., а по-късно създават и новия град Тел Авив. Междувременно, арабското население в Палестина бързо нараства и към 1914 г. то достига около 615 000, докато евреите наброяват между 85 000 и 100 000.

По време на Първата световна война (1914 – 1918 г.) Палестина се управлява от военното правителство на Османската империя. Великобритания, Франция, Русия, а в последствие и Италия, започват преговори за подялбата на арабските райони в Османската империя. Така се стига до тайното споразумение Сайкс – Пико, което засяга сферите на влияние на европейските велики сили. Тъй като в Палестина се намират светините на трите големи религии, първоначално се предвижда международен режим на управление.

На 2-ри ноември 1917 г. британският външен министър сър Артър Джеймс Балфур пише писмо до лидера на еврейската общност в страната, лорд Ротшилд. В това писмо Балфур излиза с декларация, че „Правителството на Негово Величество гледа благосклонно на основаването в Палестина на национален дом за еврейския народ и ще положи всички усилия да улесни постигането на това, като нека ясно да се разбере, че няма да бъде направено нищо, което би било в ущърб на гражданските и религиозните права на съществуващите в Палестина нееврейски общности, нито пък правата или политическия статут, с който разполагат евреите, в която и да било друга страна”. Декларацията Балфур е одобрена от кабинета и така официално се дава подкрепа на идеята за еврейско заселване в територията на Палестина като част от британския мандат в Палестина след Първата световна война.

Лидерът на ционисткото движение, Хаим Вайцман, упражнява въздействие при изготвянето на Декларацията Балфур и спечелва широка подкрепа чрез лозунга „Една земя без народ за един народ без земя”.

През м.декември 1917 г. Великобритания поема управлението на Палестина чрез фактическа администрация под формата на военно правителство.