Ясер Арафат и ООП, военна офанзива на Йордания, споразумения от Кемп Дейвид ( 1968 г. – 1978 г.)

В началото на 1968 г. движението „Фатах” в Палестина, което вече има почти десетгодишен опит като национално движение,  обявява политическа програма, в която призовава към създаването на демократична държава в Палестина, където араби и евреи да живеят заедно без дискриминация. Една година по-късно, един от членовете на движението – Ясер Арафат – е избран за председател на изпълнителния комитет на Организацията за освобождение на Палестина.

През м. септември 1970 г. напрежението между палестинците в Йордания и правителството на тази страна ескалира в открит конфликт. След като Израел окупира Западния бряг през 1967 г., в Йордания се изселват като бежанци големи групи палестинци, част от които продължават своята съпротивителна дейност срещу Израел. Йорданската армия повежда тотална военна кампания срещу дейността на ООП и в крайна сметка палестинските части са принудени да се изтеглят от Аман в южен Ливан. Този конфликт, който продължава до средата на м.юни 1971 г.,  е известен под името „Черният септември”. ООП губи от военна гледна точка в бойните действия, но спечелва признание като организация, представляваща интересите на палестинския народ. През 1974 г. Арабската лига, а в последствие и ООН, признават ООП като единствен легитимен представител на палестинците.

През 1972 г. започва серия от политически убийства на представители на Палестина и ООП в няколко европейски столици, зад които стои Израел. Наказателните акции, които продължават около 20 години, са в отговор на убийството на израелски атлети и треньори по време на Олимпийските игри в Мюнхен.

През м.октомври 1973 г. между Израел и коалиция от арабски държави, водени от Египет и Сирия, избухва четвъртата арабо-израелска война или т.нар. Война по време на Йом Кипур. Офанзивата е насочена срещу израелските позициите в Синайския полуостров и Голанските възвишения, окупирани от Израел в хода на Шестдневната война през 1967 г. Към края на месеца, Съветът за сигурност на ООН приема Резолюция № 338 за прекратяване на огъня и започване на преговори между страните с цел да се положат основите за справедлив и траен мир в Близкия изток.

Световната организация предприема редица инициативи през следващите години, свързани с палестинския въпрос. През 1974 г. ООН приема Резолюция № 3236, с която потвърждава неотменимите права на палестинския народ като право на самоопределение , национална независимост и суверенитет, както и правото на палестинците на завръщане в техните домове и имоти. На ООП е предоставен статут на наблюдател  в сесиите  и работата на Общото събрание на ООН. През следващата година, ООН създава комитет от 20 държави – членки, който трябва да препоръча програма за осъществяване на правата на палестинския народ. Същевременно се приема и резолюция № 3397, с която ционизмът се класифицира като вид расизъм.

През 1977 г., воденото от Менахем Бегин правителство на Израел, разгръща вълни от истинска заселническа колонизация на окупираните през 1967 г. територии.

В началото на следващата година американският президент Джими Картър прави изявление, с което признава правото на палестинците да имат свое национално огнище. След няколко месеца той става домакин на срещата на високо равнище между египетския президент Ануар Садат и израелския министър-председател Менахем Бегин в Кемп Дейвид. Две споразумения се сключват по време на тази среща, като първото от тях, наречено „Рамка на мира в Близкия изток”, се отнася пряко до палестинския въпрос. В него се постановява, че след преходен период, не по-дълъг от 5 години, трябва да бъде избрана палестинска автономна власт за Западния бряг и Ивицата Газа, която да замени израелското военно управление. В срок до 3 години следва да се проведат нови преговори въз основа на Резолюция № 242 на Съвета за сигурност от 1967 г., за да се определи окончателния статут на тези две окупирани територии. Статутът на Йерусалим не е обект на споразуменията от Кемп Дейвид. По силата на второто споразумение, сключено на тази историческа среща, Израел се оттегля изцяло от Синайския полуостров, който остава във владение на Египет.

На 29-ти ноември 1978 г. по инициатива на ООН за първи път се отбелязва Международният ден за солидарност с палестинския народ.