Те ни подкрепят

В календара на Обединените нации, 29-ти ноември е Международен ден за солидарност с палестинския народ. Датата е избрана в съответствие с приемането на Резолюция 181  на ООН (29 ноември 1947 г.) за бъдещото управление на Палестина

Освен многобройните правозащитни, хумантирани, благотворителни и пр. организации от целия свят, редица изтъкнати личности от различни сфери на обществения живот също подкрепят справедливата кауза на палестинския народ. Особено емоционален в своята защита на палестинците срещу инвазионната политика на Израел е големият американски лингвист и философ, Ноам Чомски. В материал, публикуван в сайта на Чомски на 2 юни 2010 г. по повод израелското нападение над флотилията с хуманитарна помощ за Ивицата Газа, авторът отбелязва, че „не съществува и най-дребния реален аргумент за блокадата на Ивицата Газа…Тази блокада е зверска и жестока, тя има за цел да държи хората затворени като полуживи животни…”

Друг известен поддръжник на палестинската кауза е английската актриса Ванеса Редгрейв, носител на ордена на Британската империя. През  1977 г. Редгрейв финансира и озвучава документален филм за палестинския народ и дейността на Организацията за освобождение на Палестина. През следващата година тя е номинирана за Оскар за поддържаща роля във филма „Джулия”, но Лигата за защита на евреите организира демонстрация пред сградата, където се провежда церемонията по награждаване, в знак на протест срещу про-палестинската позиция, заявявана многократно от актрисата. Журито на Американската филмова академия получава и заплашителни писма, свързани с евентуалното присъждане на награда на Редгрейв. Въпреки това, актрисата получава своя заслужен Оскар. През 1984 г. Редгрейв завежда дело срещу Бостънския симфоничен оркестър, тъй като нейно представление е спряно заради факта, че тя защитава позицията на Организацията за освобождение на Палестина. В своята автобиография, издадена през 1991 г., Редгрейв посочва, че винаги е считала „борбата срещу антисемитизма и борбата за самоопределение на палестинския народ като едно неразривно цяло”.

Забележителен пример за про-палестински активизъм дава и роденият в Израел джаз-музикант и писател Гилад Ацмон, който днес е сред най-добрите саксофонисти в Европа.  Ацмон израства в Тел Авив и учи в музикалната академия „Рубин” в Йерусалим. Служи като парамедик към израелската армия по време на инвазията в Ливан и тогава осъзнава, че е гражданин на „една колонизаторска държава, която плячкосва и извършва етническо прочистване”.  Ацмон напуска Израел и се установява в Лондон, като придобива и британско гражданство. През 2003 г. ВВС обявява неговия албум „Изгнание” за най-добър джаз албум за годината. Двете му книги – „Наръчник на обърканите” и „Моята една-единствена любов” – които са преведени на 22 езика, съдържат силен анти-ционистки подтекст. В много свои статии, Ацмон заклеймява израелската политика спрямо Палестина като проява на геноцид. Както казва самият той, „аз не пиша за политика, а за етика…Роден съм на еврейска земя, но докато растях и узрявах, осъзнах, че моят народ живее върху крадена земя”.

В този ред на мисли, трябва да припомним и покойният американски литературовед и културолог от палестински произход Едуард Саид (1935 – 2003), професор по англицистика и сравнително литературознание в колумбийския университет, автор на фундаменталния труд „Ориентализмът”. В своя статия за американското политическо списание „Каунтърпънч”, което излиза онлайн, Саид посочва един месец преди своята кончина, „посветих голямата част от последните 35 години да защитавам правото на палестинския народ на национално самоопределение. Никога, обаче, съм пренебрегвал страданията и гоненията, преживени от израелския народ. Най-същественото нещо е борбата за равнопоставеност между Палестина и Израел да бъде насочена към хуманната цел на съвместното съществуване, а не към засилване на потисничеството“.