Живот под окупация

Палестинците в окупираните територии са лишени от достъп до основните ресурси и услуги, необходими за удовлетворяване на ежедневните им битови, здравни, образователни и пр. нужди.

В Западния бряг около 67% от семействата живеят в бедност, а в Ивицата Газа този процент достига до осемдесет и пет. Повечето от жителите на Газа не могат да си позволят основни храни и разчитат на хуманитарна помощ за своето оцеляване. По данни на Агенцията за палестинските бежанци към ООН (UNRWA), за по-малко от 10 години броят на семействата, които са зависими от хуманитарна помощ във вид на храни, е нараснал десет пъти.

Хуманитарната помощ е единственият шанс за оцеляване на много палестинци в Ивицата Газа, но същевременно икономиката става дългосрочно зависима от международната общност и страда от хронична изостаналост поради липсата на вътрешни инвестиции. Основните експортни стоки на Газа са малотрайни продукти като риба и плодове. Ограниченият режим на работа на граничните пунктове в следствие на израелската обсада над региона възпрепятства износа на местни стоки, както и разбира се вноса на продукти от първа необходимост както в битов, така и в икономически план.

Поради разрастващата се бедност на населението все повече деца са принудени да работят, за да подпомагат своите семейства, вместо да ходят на училище. Тези, които успяват да посещават учебни часове, също се сблъскват с редица трудности. В Западния бряг децата на път за училище нерядко стават жертва на тормоз от страна на израелските войници по многобройните контролни пунктове, както и от страна на войнствено настроени еврейски заселници.

В разрез с международните норми и Конвенцията на ООН за правата на детето, палестинските деца на възраст под 16 години могат да бъдат арестувани, съдени и хвърляни в затвор. Малолетните палестински граждани между 12 и 14 годишна възраст могат да бъдат осъдени за период от 6 месеца. Ако са на възраст над 14 години, палестинските деца биват съдени като възрастни, тъй като няма съдилища за малолетни нарушители, а в допълнение към това децата често са в един и същи затвор с възрастни затворници.

Хиляди палестински семейства имат близки, които са задържани в израелски затвори. Израел е единствената държава, която е подписала Конвенцията срещу мъченията от 1984 г., но която не допуска представители на Комитета срещу мъченията да влязат в нейни затвори и да инспектират условията там.

По данни на УНИЦЕФ прегражденията по шосетата, пропускателните пунктове и военните части, които осъществяват контрол в Западния бряг, както и ограниченият режим на работа на граничните пунктове към Ивицата Газа блокират достъпа на здравни работници до хората и съответно на пациентите до здравните центрове, затрудняват доставката на медикаменти и медицинско оборудване.

Еврейските заселнически селища са едно от най-големите предизвикателства пред мирния процес. Строителството се извършва най-често в зони, които са стратегически от гледна точка на наличие на водни ресурси, каквито са Западния подземен воден басейн, естествени извори и кладенци, както и земеделска земя, конфискувана от палестинците.  Новите селища са свързани помежду си с гъста мрежа от т.нар. „околовръстни пътища”, от двете страни на които има буферна зона с ширина 50 – 75 метра,  където не е разрешено строителство. Към м. август 2008 г. в Западния бряг са построени 794 км такива пътища. Самото изграждане на тези „околовръстни пътища” е отнело стотици декари палестинска земеделска земя. Освен това, на палестинците е забранено да ползват тези пътища, което допълнително способства за изолирането на местните палестински общности в собствената им страна.

Съгласно чл. 53 от  четвъртата Женевска конвенция, окупиращата страна няма право да разрушава собственост на окупираното население. В разрез с този документ, израелските окупационни власти продължават и до момента да разрушават палестински домове и сгради в Западния бряг и най-вече в източен Йерусалим под претекста, че липсва разрешително за строеж, което трябва да бъде издадено от същите тези власти.