Питейна вода

Водата представлява жизненоважен проблем в Близкия изток. В окупираните палестински територии и Израел винаги е съществувал недостиг на вода. Основен източник за питейна вода в Израел е сладководното Галилейско море. Изпомпваната на ден вода от Галилейско море, обаче, не е достатъчна. Подземните водоизточници, които снабдяват централните региони на Израел, са разположени в Западния бряг и израелската държава е запазила за свои собствени нужди голямата част от водата в тези водоизточници.

По данни на информационния сайт www.palestinеmonitor.org, Израел използва 73% от водата, добивана в Западния бряг, докато палестинците ползват 17%, а незаконните еврейски селища ползват 10%. Трите милиона палестинци в Западния бряг ползват едва 250 милиона куб.м. вода годишно, докато шестте милиона граждани на Израел ползват 1 954 милиона куб.м.вода годишно. Израел използва и по-голямата част от водата на река Йордан, въпреки че едва 3% от реката попадат в границите на Израел от преди 1967 г. Една четвърт от цялото потребление на вода в Израел идва от река Йордан, докато палестинците нямат никакъв достъп до нея заради израелските заграждания.

Освен за питейни нужди, водата е необходима и за селското стопанство. Между 10 и 14 процента от БВП на Палестина идват от селскостопанска продукция, но 90% от палестинците трябва да разчитат на дъждовната вода, за да обработват своите земи. Селското стопанство в Израел заема само 3% от техния БВП, но над 50% от земята се напоява.

Средната консумация на вода в палестинските общности в окупираните територии е около 63 л на човек на ден в Западния бряг и около 140 л на човек на ден в Ивицата Газа. Според препоръките на Световната здравна организация, минималното количество вода на ден е 100 л на глава от населението.

Едва 69% от палестинските общности са свързани към водоснабдителната система. Останалите трябва да разчитат на дъждовната вода, естествени извори и кладенци или на вода, която трябва да купуват от частни доставчици

Самото качество на водата е повод за сериозна загриженост най-вече в Ивицата Газа, където количествата изпомпвана от подземните водоизточници вода надвишават възможностите на тези водоизточници за възстановяване на водния ресурс, което на свой ред води до проникване на солена вода от Средиземно море в подземните водни басейни. Днес едва 7% от водата в Ивицата Газа отговаря на стандартите на Световната здравна организация. Влошеното качество на водата води до повишена заболеваемост от холера, дизентерия, хепатит и жълта треска. Според специалисти от ООН, след петнадесет години в Ивицата Газа няма да има вода годна за пиене.

Среднодневното потребление на вода в Израел е над три пъти повече, отколкото в окупираните палестински територии. Две трети от консумираната вода идва от водоизточници, които Израел „дели” с палестинците. Съгласно международното законодателство Израел не би трябвало да си присвоява вода от окупираните палестински територии. Освен това, Израел дължи на палестинците репарации за използването на водоизточниците.

Израелските власти не позволяват на палестинците да изкопават нови кладенци и определят пределните количества вода, които палестинците могат да черпят от съществуващите кладенци. Когато количеството вода през летните месеци намалее, израелската водна компания „Мекорот” затваря шлюзовете, които отвеждат вода към палестинските градове и села. Така се стига до ситуации, в които незаконно настанилите се еврейски заселници могат да ползват своите плувни басейни и да поливат моравата пред дома си, докато техните съседи палестинците, които са собственици на земята, нямат достатъчно вода за питейни и домакински нужди. Еврейските заселници нерядко разрушават кладенците и други водоизточници на палестинските села в Западния бряг.

Стената на апартейда, издигната от Израел, представлява освен всичко останало и преграда за свободния достъп на палестинците до вода. Много от основните подземни извори в Западния бряг се намират на изток от Зелената линия и така Стената служи не само за анексиране на палестинска земя, но и за заграбване на водоизточници и отклоняване на водните ресурси към еврейските заселнически селища. Някои от най-големите такива селища (като Ариел и Кедумин) са построени точно над Западния подземен воден басейн, в центъра на земеделските райони в северната част на Западния бряг, и именно там Стената навлиза най-дълбоко в палестинска територия, за да може да обгради този жизнено важен водоизточник.

При изграждането на Стената в Западния бряг около 50 кладенеца и над 200 водни резервоара са били разрушени или са вече недостъпни за своите собственици, тъй като попадат от другата страна на Стената. Тази вода е била използвана за домашни и селскостопански нужди от 122 000 души.