Право на свободно придвижване

Чл.13 от Всеобщата декларация за правата на човека, приета през 1948 г., гласи следното:

„1. Всеки човек има право свободно да се придвижва и да избира своето местожителство в пределите на всяка държава.

2. Всеки човек има право да напусне всяка страна, включително и своята, и да се връща в страната си”.

През последните четиридесет години на военна окупация в палестинските земи, израелските власти прилагат политика на ограничаване на придвижването посредством контролни пунктове, насипи, преградни изкопи, бариери, преграждения по пътищата, „околовръстни пътища”, разделяща Стена и сложна система от разрешителни за преминаване.

Още през 1987 г., когато започва първата интифада, Израел въвежда системата на разрешителните за преминаване, а от следващата година властите започват да ограничават и пътуванията на палестинци между Ивицата Газа и Западния бряг. През 1991 г. Израел въвежда допълнителни изисквания в системата на разрешителните, а след две години стартира и масовото изграждане на военни контролни пунктове по протежение на Зелената линия между Западния бряг и Израел, между Западния бряг и източен Йерусалим, както и между самите градове в Западния бряг.

Според експерти от Световната банка, рецесията в палестинската икономика от 2000 г. насам е една от най-тежките в съвременната история и възстановяването на икономиката изисква „цялостно преразглеждане на практиката с прегражденията, възстановяване на презумпцията за мобилност на населението…”.

Допълнителните ограничения върху свободата на придвижване на палестинците, които Израел въведе след втората интифада, са основна причина за влошаването на палестинската икономика и хроничния ръст на безработицата и бедността в окупираните територии. Службата за координация по хуманитарни въпроси към ООН (OCHA) пък окачестви въведената от израелските власти система от ограничения като „основна причина за бедността и хуманитарната криза в западния бряг и Ивицата Газа”.

Днес много от земеделските стопани в Западния бряг не могат да стигнат до своите земи заради израелските пропускателни пунктове и така губят основният източник за прехрана на своите семейства. При преминаването през контролните пунктове много от хората се оплакват от обидно  отношение и тормоз от страна на патрулиращите израелски войници.

Местната палестинска икономика е насилствено фрагментирана, примери за което са икономическото разделяне между Западния бряг и Ивицата Газа; ограниченията в икономическия обмен с Израел; недопускането на търговците на малотрайни продукти до външни пазари; изолацията на източен Йерусалим от останалата част на Западния бряг и пр.

В допълнение към ограничения пропускателен режим във вътрешността на Западния бряг, на палестинците е забранено да се придвижват по т.нар. „околовръстни пътища”, които свързват новите еврейски заселнически селища. Към м.август 2008 г. са построени близо 800 км такива пътища, като не е известно колко общо километра „околовръстни пътища” планира да изгради Израел в Западния бряг.