Проф. Илан Папе: Израел използва претекста на „мирния процес“, за да ограбва палестинска собственост

4 април 2011

В интервю за информационния сайт „Палестайн Кроникъл“, Иманюел Стоукс разговаря с израелския историк Илан Папе за перспективите за постигане на мирно споразумение в Близкия изток. Реакциите към възгледите на проф. Папе са противоречиви – много се спори върху неговото твърдение, че Палестина е била подложена на „етническо прочистване“ (поне частично) по време на войната от 1948 г., а изказването му, че „ционизмът е далеч по опасен за Близкия изток от исляма“, го прави особено непопулярен в Израел.

Мислите ли, че може да бъде постигнат мир между Израел и Палестинската автономия чрез преговорите, които в момента са в застой, а ако не – защо?

Почти не вярвам преговорите в сегашния си вид да постигнат успех. Както сме виждали и в миналото, израелското правителство използва претекста на „мирния процес“, за да придобие имунитет за продължаващото ограбване на палестинска собственост в Западния бряг и за варварската обсада над Ивицата Газа. Настоящият застой в разговорите вече беше използван от Израел за строителство на заселнически жилища  в района около Йерусалим, постигнато и чрез разрушаване на домовете на местните хора и тяхното изселване, както и за  засилване на контрола над палестинските села и градове, разположени в близост до постоянно разрастващите се еврейски колонии в Западния бряг. Едновременно с това, Израел още повече затегна обсадата над Ивицата Газа, въпреки своите обещания пред международната общност, че ще облегчи блокадния режим.

В статията „Газа е в криза“ (в която сте съ-автор с Ноам Чомски), споменавате, че работите по нова книга за „решенията на Израел в миналото“, които според вас „не са се отклонили от своята линия и до днес“. Кои решения имате предвид и как ги осъществява политическата класа  в Израел?

Същността на тези решения е фактът, че не може да има цялостна стратегия за Ивицата Газа след „изтеглянето“ на Израел от този регион през 2005 г. Ето защо пред израелските политици има два варианта. Единият е да подчинят Газа на волята на Израел и да я поставят под съвместния контрол на Израел и Палестинската автономия, т.е. Ивицата Газа ще остане обградена гранична преграда от бодлива тел, по която протича електричество. При този вариант, животът на населението на Газа ще зависи от добрата воля на израелците и палестинците ще трябва да се примирят да живеят в условия като на гето. Ако жителите на Ивицата окажат съпротива на подобен вариант, те ще бъдат подложени на колективно наказание, докато не се предадат – това е вторият вариант. При колективното наказание няма предел, неговата инерция може да го превърне в бавен геноцид. Израелското общество не само подкрепя тази политика, но и като цяло дори настоява за още по-драстични наказателни мерки спрямо населението на Ивицата Газа.

Как бихте коментирали проблема с природните ресурси, най-вече водата, и тяхното разпределяне в Западния бряг и Ивицата Газа – проблем, за който не се говори достатъчно? Мислите ли, че има надежда да се постигне паритет между палестинци и израелци в това отношение в бъдеще ако не бъде призната самостоятелната палестинска държава?

Абсолютно никаква надежда. Израелците са твърдо решени да присвоят земята, водата и другите природни ресурси на  палестинците  – тъкмо това е  същността на  продължаващото ограбване на тяхната собственост.

(Интервюто се публикува със съкращения).

Източник

Tags: , , , , , ,