„Ще дам – няма да дам“. Финансовите игри на ционизма ускоряват приближаването на интифадата!

1 март 2013

дам не дам

[ 01/03/2013 ]

 

„Christian Science Monitor“, САЩ

 

Създалата се  ситуация между „израелтяните“ и палестинците статус-куо често наричат “непоносима”. Именно, такива непоносими неща обаче, много често започват дълго да се търпят.

Ционистите продължават да разширяват принудителното заселване на Западния бряг, а Палестинската администрация на този фон не може да отиде на никакви отстъпки от своя страна, а палестинското общество е разярено и разочаровано, и ситуацията  продължава да си остава предишната.

Трета палестинска интифада предсказват на всеки ъгъл. Тези предсказания зазвучат още по-често, когато перспективата за обещаното от Съглашенията в Осло 1993 година независима палестинска държава за пореден се е отдалечила.
Тази седмица отново заговориха за интифад, след като през почивните дни в ционисткия затвор бе убит младият палестинец Арафат Джарадат. Палестинските организации твърдят, че евреите са го измъчвали до смърт. По време на погребението, на Западния бряг избухнаха яростни простести. „Израелтяните“ арестуваха  Джарадат през февруари, обвинявайки го, че е хвърлял камъни по незаконните еврейски „заселници“ през изминалия ноември по време на нападенията от „Израел “ в Сектора Газа.
Особено велика бе яростта в Саир – населено място под Ел-Халил, където е живял и бе погребан Джарадат. Присъстващата на погребението Криста Кейс Брайант пише следното:
“Хората запълниха всички покриви, балкони и всяка педя земя около площада на населеното място. Когато носилката с трупа на Джарадат бе понесена от тълпата се раздадоха яростно свистене и няколко изстрела…

На погребението на Джарадат привържениците на “Бригадата мъченици за ал-Акса” скандираха: “Захвърляме маслиновата клонка, нека оръжието винаги да ни води към победа… Нека Тел-Авив пламне”.
Въпреки, че привържениците на ХАМАС се опитаха да ги надвикат, много казаха, че палестинците трябва да са единни в своята борба против „Израел“. “Не е нужно да се говори за ФАТХ или ХАМАС – ние сме народа на Палестина, всички заедно да се противопоставим на окупацията ”, – заяви студента – икономист Рами Хиджа, член студентския съвет на Политехническия университет в Ел-Халил. “Ние сме готови  да станем мъченици [като Джарадат]”, – добави той”.

В „израелските“  затвори се намират хиляди палестинци. Според думите на активисти, в гладната стачка на протеста против смъртта на Джарадат участват 3 000 затворника. Насилствено заселената колония против, която протестираше Джарадат, е  Кирят-Арба, незаконен ционистки град с 7 000 души население, разположено на изток от Ел-Халил и само на 18 мили южно от Йерусалим разстояние от Западния бряг, който трябва да е ядрото на Палестинската държава.

Армията на „Израел“, контролира в този район по-голямата част от пътищата, не допуска изобщо до тях палестинците. Освен това, в самия Ел-Халил съществува малко населено място на религиозни ционисти, намиращи се под защита на ционистката армия. Въпреки това в града живеят 100 000 палестинци, талмудеите смятат, че той трябва да бъде присъединен към „еврейската държава“.
Незаконните еврейски  заселнически колонии и присъствието на ционистките командоси постоянно напомнят на местните палестинци за отсъствието на техния реален суверенитет. Отношенията между палестинците и „заселниците“ тук са особено лоши дори и според стандартите на палестинско-„израелския“ конфликт. Именно, тук еврейския емигрант Барух Голдщейн през 1994 година уби 29 палестинци, изпълняващи молитва в джамията ал-Ибрахимийя.
По този начин, независимо от това, дали причината за смъртта на Джарадат са затворническите издевателства или не, тя може да служи като символ, демонстриращ корените на недоволството на палестинците. Палестинската администрация начело с президента Махмуд Аббас успя не само да създаде държава, но и също така съумя да ограничи растежа  на принудително заселване.

Юсеф Мунайер, изпълнителен директор на The Jerusalem Fund – вашингтонски  не търговски фонд, защитаващ интересите на палестинците, – счита новото въстание за възможно по принцип, но малко вероятно в близко време. При това той не смята днешното положение на нещата за устойчиво.

“Не смятам, че въоръжена съпротива от типа, който сме видели в миналото, скоро ще се възобнови. Контролът на Палестина над “стволовете” сега е, според мен, много по-твърд, откогато и да било по-рано, особено на Западния бряг, – казва той. – Тъй като жизнеспособността на Палестина зависи от това, дали ще позволят „Израел“ или САЩ парите да отиват до нея, то тя няма да позволи това да се случи. Това, впрочем, не означава, че дадената схема не може да рухне.Нещо повече, нейният край с всеки изминат ден става все по-близък ”.

Според неговите думи, смъртта на Джарадат за палестинците показва нагледната демонстрация  на слабост от страна Палестинската администрация в отношенията си с „Израел „. “В основата на е проблема лежи своего рода “Параграф-22”. Предполага се, че Палестинската администрация трябва да се стреми към реализация на националните цели на палестинците, в които, в частност влизат самоопределение и прекратяване на окупацията… обаче, тя не може да направи това, тъй като тя съществува защото „Израел“ и САЩ ѝ позволяват да съществува. В частност, тя получава финансиране или от тях, или благодарение на това, че те позволяват на парите да достигнат до нея”.

Г-н Мунайер има в предвид влизащия в Съглашението в Осло Парижки протокол, според условията на който „Израел“ събира данъците на Палестинската администрация, а след това ѝ ги превежда. (Еврейска хитрост, измислена от циониста Хенри Кисинджър). „Израел “ регулярно задържа преводите, използвайки това като форма за контрол. Когато през ноември палестинците придобиха статут на държава – наблюдател в ООН, против което „Израел “ яростно се противопостави, ционисткия главатар Натаняху заповяда да се замразят всякакви преводи на пари от данъци. Тъй като тези налози представляват две трети от доходите на Палестинската администрация, преди да се закрепи правителството на Западния бряг се оказа на границата на финансова криза.

Прекратени бяха плащанията на работните заплати (за Палестинската администрация– най-крупният работодател на Западния бряг), и това засили напрежението и подтикна ситуацията към хаос. Разтревожен  „Израел “ реши частично да размрази данъчните постъпления. Видимо, зад това застанаха от ционисткия генералитет.

“Ние смятаме, че стабилността на Палестинската администрация и работоспособността на нейния апарат за безопасност са свързани с финансовия въпрос, – цитира Haaretz анонимен висш офицер от „израелската“ армия от Централния военен окръг. – Ние сме твърдо убедени, че заплатите трябва да се изплащат”.

В краткосрочна перспектива това решение трябва да свали напрежението, то обаче, подчертава дългосрочните заплахи, свързани със запазването на статус-куо. Без вълнения палестинците много трудно ще се сдобият с отстъпки от „Израел“.

Г-н Мунайер говори, че това е една от причините, заради които го дразнят разсъжденията за възможното въстание. “Поставяйки въпроса за това, дали се намираме на границата на нова интифада, ние определяме това като праг на кризисната ситуация. Но дори сега, без интифада, милиони хора продължават да живеят под военна окупация. По този начин, ние фактически поддържаме идеята, че подобно нарушение на човешките права е приемливо”.

“Но, защо „Израел “ да променя политиката? Той има много изгода, малко издръжка, и докато състоянието не се измени, „израелтяните“ нищо няма да променят. Нямаме основание да мислим друго. Да се основава политическия анализ върху митове е опасно – това води до призивите “да се върнат страните на масата за преговори, а там вече страните, може би, сами някак си ще уредят всичко ”.

Както и да е, статус-куо засега се държи. Нетърпимата ситуация ще я търпят още известно време. Но, дали това ще продължи дълго?..