Администрацията на САЩ и палестинския въпрос

2 март 2013

 

палестински въпрос

[ 02/03/2013 ]

 

Д-р Фаузи Али ас-Самхури – Вестник “Ас-Сабил”

 

Палестинският проблем падна до едно от последните места сред приоритетите, заслужаващи внимание на регионално и международно равнище.

Това става в резултат на събитията, случващи се в арабския свят и получили названието Арабска пролет. Това е революция, и народни протестни движения, които доведоха до свалянето на тиранични и корумпирани режими. Последва идването на власт на нови управници, чиито страни и народи преживяват преходен период, докато ситуацията и властта не се стабилизира, а вътрешната и външната политика на новите лидери няма да тръгне по естествените релси.

Радикалните израелски главатари  се възползваха от факта, че повечето арабски държави са заети със своите вътрешни проблеми. Те получиха свобода на ръката, за да продължат безпрепятствено практиката на чистките и репресиите, запазвайки демоничната блокада. Те продължават конфискацията на палестински земи и използват цялата мощ на еврейските милиарди за тяхната юдаизация, посягайки на целостта на ислямските светини. Свидетели на това сме били и по-рано, когато ционистите осъществяваха своите нападения против палестинските земи пред очите на световните лидери, способни да окажат безгранична подкрепа на израелската държава – окупант, която не само не спазва международните резолюции, но и хвърля открито предизвикателство към световната общност. Както виждаме, баланса на силите е в полза на Израел.”

Освен това, самите палестинци преживяват много сложни времена. В ръководството на Палестинската администрация отсъства програма за борба за осъществяване на целите на палестинския народ и палестинската революция, която изначално бе в името на  освобождението на Палестина и създаването на независима Палестинска държава. Те продължават да живеят в условията на политически и географски разкол между Западния бряг на река Йордан и Сектора Газа. Последния вече много години живее в условията на ционистката блокада. Освен това, главата на палестинската автономия обяви, че няма друг избор, освен преговори с “Израел”. Тези преговори продължиха повече от двадесет години и не доведоха до прекратяване на окупацията и създаване на държава, независимо от политическото признаване от Палестинската администрация на държавата “Израел”.

Палестинската администрация  е принудена да прави по-големи отстъпки на ционистите. И едва ли последното изискване на израелското ръководство, което е затънало във военните престъпления, е да признае “еврейския характер” на тяхната “държава”. Тя и занапред ще продължи да възпрепятства и да убеждава света, че именно палестинската страна “не желае да постигне съгласие”. Това се прави, за да имат повод омразните ционистки главатари да не изведат войската от окупираните палестински територии и да запазят там своето господство, придавайки на Палестинската администрация само формалните функции, свързани с делата на местното население.

При тези не прости условия, които преживяват арабските режими и ръководството на Палестинската администрация, се очаква посещението в страните от региона на генералният секретар на САЩ, който трябва да стане прелюдия към визитата в Близкия Изток на американския президент Барак Обама. Може ли да се надяваме, че в хода на това посещение ще бъдат постигнати реални резултати, такива като завършване на окупацията и признаване на правата на  палестинския народ за самоопределение?

Палестинският народ иска да знае: докога американската администрация ще продължава да се отнася към палестинския проблем с предпазването на “Израел”? И докога тази администрация ще се отнася към “израелското” екстремистко ръководство  като към глезено дете, пренебрегвайки своите интереси, свързани с арабската и ислямската общност Умма? Нима в случай на продължение на тази политика за подкрепа на “Израел”, която се изгражда върху завземането и окупацията, интересите на САЩ рано или късно ще бъдат поставени под заплаха.

От американските и европейски делегации пристигащи в близкоизточния регион с цел да достигнат до урегулиране на палестинския проблем, се изисква разбирането, че техните надежди така и ще си останат само надежди, ако върху “израелската” страна не бъде оказан политически, икономически и военен натиск. А, ако всичко остане така, както го желае “Израел”, то окупацията ще продължи, което рано или късно ще доведе до сериозни последствия. Необходимо е също така да се накара “Израел” да приеме поетапен график за приключването на окупацията на палестинските земи, а не да се упражнява натиск върху Палестинската администрация, за да се сдобие с повече отстъпки, въпреки, че повече няма какво да се отстъпва. Всички разговори за възобновяване на преговорите трябва да бъдат подкрепени с времеви график за извеждането на “израелските” войски и предоставяне на палестинските бежанци на реални възможности да се завърнат в своята земя и в своите домове, откъдето са били насилствено прогонени през 1948 година. На палестинският народ вече му омръзна да участва в спектакъл под названието “Преговори заради преговорите”!

Американската администрация трябва да накара “Израел” да уважава Устава на ООН, който определя насилственото окупиране на чужди територии като престъпление и предоставя на народите правото им на самоопределение.