„Нашите затворници умират!..“: Студентите от Газа са в подкрепа на палестинските пленници…

7 март 2013

студенти

[ 07/03/2013 ]

 

Ади МУРМИХ

 

„Нашите затворници умират“, – казва студентът от Ислямския Университет в Газа Халед Шебаб. „Няма да чакаме смъртта на още някой затворник, за да излезем в подкрепа на всички отвлечени палестинци от еврейските войници“. Халед се присъедини към хилядите други демонстранти, в Сектора Газа, които сега изразяват своята солидарност с палестинските патриоти, умиращи в израелските зандани..

От палестинските младежи, подкрепящи палестинските затворници, не отбягна факта, че многото от онези, които  са прекарали години зад ционистките решетки, са били на същата възраст, на която са те сега, в момента на техния арест. Днес в израелските затвори се намират 219 палестински деца, но не трябва да се забравя, че болшинството палестински политически затворници са били арестувани още в съвсем юношеска възраст, или в началото на своето двадесетилетие. Много от тях са прекарали десетки години зад решетките, далече от своите семейства, роднини, близки, приятели. „Израел“ открадна на тези палестинци юношеството и младостта.

Мухаммед ал-Адини разказва своята история късно вечерта в палатката на протеста, издигната пред щаб – квартирата на Червения кръст в Сектора Газа, където някои палестинци провеждат гладна стачка в знак на солидарност със своите другари, гниещи в тъмниците на окупационния режим. Той е бил задържан на 20 юни през 2003 година малко преди да завърши своя курс в колежа Дейр ал-Балах, Сектор Газа. Мухаммед е бил захвърлен зад решетките за 9 години, и бе освободен в резултат на сделката за обмяна. На него му се отдаде да завърши своето образование в Университета в Газа на възраст от 31 години.

„В затвора имахме занятия, но често ни лишаваха от възможността да учим. Ето защо организирахме  своего рода „вътрешен курс“, където всеки затворник с висше образование – по филология, история и юриспруденция – обучаваше другите затворници. Всичко зависеше от камерите, където бяхме, но в такива „класове“ имаше по около 10-12 студенти. Аз изучавах история и палестинския въпрос“.

Мухаммед е познава много студенти и учени, осъдени на дълъг срок затвор. Ясир Намрути регулярно посещава палатката за солидарност в Газа. Той е учил в Университета в ал-Кудс в момент на ареста му през 1987 г. Светлината на свободата Мухаммед вижда след 24 години, когато бива освободен в резултат от сделката „Вярност за свободните хора“, проведена от ХАМАС. Карим Юнис, който остава в ционисткия затвор вече повече от 30 години, е учил в Университета Бен Гурион, когато „израелската“ армия провежда наказателен рейд в неговия дом. Сега той представлява затворниците и е автор на две книги. Неговият личен и вече исторически опит за пребиваване в ционистки затвор откликна в душите и сърцата на много, които сега излизат в подкрепа на 4800 палестински затворници.

Затворът не е ожесточил Мухаммед, а напротив, той с ентусиазъм наблюдава подема на студентското движение. „Аз толкова се радвам на това, че студентите от Газа провеждат демонстрации в подкрепа на нашите братя, преживяващи в нечовешките израелски концлагери и тъмници. Те изразяват солидарност с нас на различни езици по света – с помощта на социалните мрежи и другите СМИ. Това е, което ние никога не бяхме в състояние да направим по-рано „.

Халед споделя убедеността на Мухаммед, че младежите на Палестина ще изиграят решаваща роля в Съпротивата срещу израелската окупация. Именно, затова много лидери на студентите станаха мишени на ционисткия режим. „Младежите широко участват в съпротивата срещу окупационните сили. „Израелтяните“ отвличат студентите, за да преустановят тяхната обществена дейност. Ционистите искат да лишат нашата младеж от бъдеще, образование, да разрушат техния живот. Те разбират прекрасно, че студентите могат да изобличат тях и престъпленията им пред света, особено сега, когато съществуват нови, алтернативни варианти за комуникация пряко към западната аудитория“.

Той даде за пример някои палестински студенти от Газа – Малик Мухаммед и Шахад Абу Салама – които водят собствен блог и разказват за проблемите на затворниците на английски език. Техният ресурс намери множество отзвуци по целия свят. Блогерите постоянно обновяват своята страница, където разказват за трагедиите на отделни затворници, за онази несправедливост, с която се сблъсква окупираното население.

Само ден след смъртта 30 годишния Арафат Джарадат, предизвикана от мъченията в израелския зандан, Маджид Саббах, Халед  и други веднага организираха демонстрация, призовавайки да се подкрепят в единен фронт палестинските затворници.

„Арафат не просто умря. Той загина в резултат на систематични мъчения, които са практика в „израелските“ затвори“, – подчерта Маджида.

„Ние сме тук, за да демонстрираме нашата подкрепа на всички обявили гладна стачка затворници и всички политически затворници. Синовете на Палестина жертват своя живот заради свободата и честа на другите. Такива като Самир Айсави!..“