За късогледството на ционисткото лоби в Европа…

13 март 2013

късогледство

[ 13/03/2013 ]

 

Еухенио Гарсиа Гаскон

 

Израелското лоби в Брюксел заема доста активна позиция и постоянно усъвършенства своята организация. То защитава интересите на ционисткия режим, каквито и да са те, отстъпвайки в ефективността само на израелските лобисти в САЩ.

Вестник “Идиот ахронот” тези дни съобщи за открито писмо, подписано от 20 евродепутати и адресирано към министъра на външните работи на страните членки на ЕС. Писмото съдържа искане към ръководителите на външнополитическото ведомство  да приемат мерки по отношение на премиера на Турция Реджеб Тайип Ердоган.

Преди известно време Ердоган осъди антисемитизма, отбелязвайки, че ционизма също така подлежи на осъждане като “престъпление против човечеството” така както ислямофобията и другите човеконенавистните идеологии. Подписалите писмото депутати заявиха, че самото “изразяване на несъгласие” с Ердоган от страна на европейските  министри  е недостатъчно, и те поискаха по-твърди мерки срещу турския премиер.

Използвайки обичайната в такива случаи риторика, депутатите обвиниха Ердоган, че той е поставил под съмнение “самото съществуване” на Израел, и съзряха в неговите думи “ненавист”.

Безусловно, министрите на външните работи на държавите членки ЕС би следвало да се ориентират, какво въздействие би оказал и продължава да оказва ционизма в близкоизточния регион – дори сега, след 66 години след създаването на еврейската държава.

Европейските министри би следвало да си зададат въпроса, защо, например, арабските граждани на Израел, върху които на теория се разпространяват едни и същи закони каквито и върху евреите, на практика е невъзможно да сключват брак с палестинските граждани от окупираните територии. Отговорът е очевиден: такава е политиката на ционизма. Разбира се, гражданите-евреи могат да сключват брак с когото е угодно. Готови ли са евродепутатите или министрите да се съгласят с факта, че гражданите на тяхната държава не могат да сключват брак с чужденците?

Подобни въпроси, свързани с “практическото прилагане” на ционизма са стотици, ако не хиляди. Друг пример: кметът на град Илит, намиращ се близо до ан-Насира (Назарет), не позволява на арабските жители да открият училище за своите деца, пряко позовавайки се на „ционисткия характер на държавата“. И което е забележително, централните власти подкрепят неговото решение.

В главите на евродепутатите не им е идвало наум, че Ердоган, говорейки за ционизма, е имал в предвид подобни форми на дискриминация, които едва ли във всяка друга държава биха се квалифицирали като “расистки”? И те какво биха могли да предложат за разрешение на безкрайното множество сходни проблеми, породени от ционизма и винаги падащи върху една и съща част от населението?