Планът “Далет”, или как премина “Разделението на Палестина”…

14 март 2013

 

план далет

 

[ 14/03/2013 ]

 

Стюарт Литълууд

 

Трябва да си призная, че почти нищо не знаех за плана “Далет” докато не прочетох последната статия на Алан Харт “Зелена светлина за ционистката етническата чистка в Палестина”.

Планът “Далет”, или План “Д”, представлява програма на ционистките терористи за жестоко и кърваво анексиране на палестинска земя (много хора наричат тези събития “палестински Холокост”), разработена преди 65 години от еврейската подла организация “Хагана” по молба на главатаря на еврейското агентство Давид Бен Гурион и основано на три по-ранни схеми, съставени в промеждутъка между 1945 и 1948 г.

Планът “Д” е бил обмислен до най-малките подробности и разписан буквално по стъпки в преддверието на прекратяването на британския мандат и провъзгласяване от ционистите на “израелска държавност”. Неговите автори са изхождали от вярното предположение, че скоро британците ще напуснат страната. Така е и станало: към 15 май 1948 година Британия напълно извежда от Палестина своите сили.

На пръв поглед, “Планът” се е състоял от установяване на контрол над територията на еврейската държава и защита на неговите граници. Но той също така е включвал и други положения. Така, в него се съдържат условия за мерките по контрол над районите с еврейско население, разположени извън пределите на еврейските граници, и за обезпечението на “свободата за военна и икономическа дейност” по пътя на заемането на ключови възвишения в редица транспортни маршрути.

Тези задачи трябва да бъдат решени, освен всичко друго, посредством “оказване на икономически натиск върху противника по пътя на обсада на някои негови градове”, “обкръжаване на противниковите градове” и “блокировка на основните транспортни маршрути на противника … Пътища, мостове, главните проходи, важните препратки, проходи и т.н. трябва да бъдат блокирани с използването на такива методи, като провеждането на саботажни актове, взривове, изграждането на комплекс от заграждения и минни полети, контрол над възвишения около пътищата и заемането на позиции върху такива възвишения ”.

Еврейските сили са били длъжни да завземат полицейските участъци – т.н. “крепости”; 50 подобни участъци са били построени от британците по цяла Палестина след арабските вълнения през 1936-1939 г.

Планът е описвал “операциите против населените пунктове на противника, разположени в пределите или в близост от нашите отбранителни системи, за да не допуснат използването им в качеството на опорни пунктове за активните въоръжени сили”. Дадените операции са включвали:

”Унищожение на населените места (подпалване, взривове и поставяне на мини сред развалините), и особено в тези населени пунктове, установяване на непрекъснат контрол над които представляват трудност”;

“Организация на операции по обиск и установяването на контрол в съответствие със следните ръководни принципи: обкръжение на селата и провеждането там на обиски. В случай на военна съпротива, противника трябва да бъде унищожен, а население подлежи на прогонване извън пределите на територията на“държавата”.

В опустошените по такъв начин на населените места, впоследствие да се съоръжат укрепления. Изразът “извън пределите на територията на държавата” звучи много странно: тогава, както и сега, никой не може точно да укаже, къде преминава държавната  граница на “Израел”.

При отсъствието на съпротивление “гарнизонните войски трябва да влязат в населените места и да заемат позиции там или в местата, осигуряващи пълен тактически контрол”, – се казва в Плана. “Офицерът, командващ съответните подразделения, трябва да конфискува безжични устройства, оръжие и автомобилен транспорт в населеното място. Освен това, той е длъжен да задържа всички политически неблагонадеждни … Във всеки регион да се назначава [евреин] в качеството на длъжностно лице, отговорно за решението на политически и административни въпроси във всички [арабски] населени места и пунктове, намиращи се в този регион”.

А ето и вледеняващо душата ръководство по обсада и окупацията на арабските градове и осъществяването на контрол над тях:

“1. Изолацията им от транспортните артерии по пътя на поставянето на мини, взривове на мостове и създаване на системи за стационарни засади.

2. При необходимост, заемане на позиции върху възвишения над транспортните артерии, водещи в града на противника, и укрепване на нашите подразделения на тези позиции.

3. Нарушение на работата на жизнено важни системи, такива като системите за подаване на електричество, вода, топлина, или по пътя на достъпните ни икономични ресурси, или посредством съботажа.

4. Начало на морски операции против градовете, снабдявайки се по морски път, с цел на унищожаване на кораби с продоволствия, а така също и провеждането на саботажи в пристанищните съоръжения”.

Ето един от най-гнусните документи в историята на човечеството. Неслучайно толкова много хора поставят под съмнение легитимността на Израел”.

Желаейки да зададат тон на случващото се и да “подготвят” арабите към прогонване, бандите от еврейски терористи са извършили през месец април 1948 година клането в Дейр Ясин. След провъзгласяването на израелската държавност на 14 май същата година са последвали новите зверства. 750 000 палестинци са били принудени да се спасят и избягат от израелските сили, изтрили от лицето на земята стотици арабски села и градове. Върху едно от тези селища сега се строи еврейския град Сдерот. До ден днешен жителите на това село се отказва правото на завръщане и предоставяне на компенсации. Според съществуващите данни, в хода на провежданите от евреите етнически чистки са извършени 34 масови убийства.

Клуб на белите колонизатори

Утвърденият през 1947 год. в рамките на ООН план за разделянето на Палестина не издържа никаква критика. В същото време африканските държави в ООН не са признати, а болшинството арабски и азиатски държави както преди са се намирали под колониален гнет на западните държави. Организацията на Обединените Нации бе своего рода клуб на белите колонизатори. Палестинците не са имали там никакво представителство; нещо повече, тях никой за нищо не ги е питал.

При първото гласуване на авторите на идеята за “разделението” не се е отдало да се сдобият с изискваното мнозинство от две трети от гласовете. За да си гарантират успех при второто гласуване, се е наложило да се прибегне към техниката на извиването на ръце на малките държави, но и това не е сработило. В третият опит французите са били убедени “да седнат в една лодка” с другите западни държави след като САЩ са заплашили да спрат на Франция жизнено необходимата помощ, насочена на възстановяването след Втората световна война, и на 29 ноември ООН гласува за разделянето на Палестина на три части: еврейска държава (14 000 км2, 558 000 евреи и 405 000 палестински араби) и арабска държава (11 500 км2, 804 000 палестински араби и 10 000 евреи), Йерусалим и всичко намиращо се в него места от религиозно значение остават под международно управление.

И не успяла Британия да си събере куфарите, когато на 14 май 1948 година евреи са провъзгласили независимостта на Израел и незабавно са пристъпили към установяването на контрол над цяла Палестина за нуждите на разширяващата се във всички направления на еврейската държава. На 15 ма 1948 година – тъжният ден в историята на Палестинския народ; този ден се асоциира с катастрофа Накба, предизвикан от военния терор, който е накарал палестинците да напуснат своята родина.

Много имена пазят паметта за зверствата – сред тях са Дейр Ясин, Лод и Рамаллах. Кланетата в Дейр Ясин са проведени от две ционистки терористични групировки, “Иргун” и “Штерн”. В едно априлско утро на 1948 година (още преди да бъде провъзгласена независимостта на Израел) банда от 130 еврейски главорези извършва набег малкия арабски град на изток от Йерусалим, с население само от 750 човека. Първоначално атаката е била отбита, но на помощ на бандитите пристига въоръженото с миномети обучено формирование на групировката “Хагана”, и съпротивата на арабските жители в града е била сломена. Главорезите на “Иргун” и “Штерн”, изпитвайки горчивината и унижението от това, че не им се е отдало да превземат града самостоятелно, извършили “прочистване”, в хода на което са били убити най-малко 100 местни жители, основно жени, деца и старци. В последствие главатарите на “Иргун” представят завишена цифра – 254 жертви – за да наплашат жителите на други арабски градове и населени места.

Трагедията в Дейр Ясин ознаменува началото в реализацията на целенасочената програма на Израел по опустошаването на арабските градове и населени места – с разрушения на църкви и джамии – за да освободят място за пристигащите „жертви на холокоста“ и другите  евреи. Става дума за мащабно етническо прочистване, последствията от които водят до това, че днес в света има 4 милиона палестински бежанци.

През юли 1948 година израелските терористични формирования превземат град Лидда, устройвайки в него погром и прогонвайки от него всичките му жители. Както съобщава Доналд Наф, израелтяните са убили 426 мъже, жени и деца, 176 от които са били избити в джамията на града. Останалите жители на Лидда са били принудени да избягат от града в разгара на юлския зной – и те за тръгнали към неизвестното, оставяйки след себе си дълги следи от човешки тела …

Говорят, че от всички масови кланета това е било най-кърваво. За провеждането му е отговарял “великите герой” Моше Даян. Той ще понесе ли отговорност за това престъпление? Разбира се, че не.

Вече към 1949 година ционистите са окупирали почти 80% от територията на  Палестина. Именно, тогава са припламнали първите искри на Палестинската Съпротива.

Дори разделянето на Палестина в съответствие със замисъла на ООН да е легитимно – в което много хора се съмняват – то жадните амбиции на израелската държава пак преди мигането на окото ще престъпят щедрите граници, дарени на ционистите.

Едва ли някой от натурализираните в Палестина евреи може да докаже своя произход от евреите, напуснали тази земя заради римската окупация. По думите на лорд Сайденхем, който е против прословутата „декларации Балфур“, евреите са чуждоземно население, хвърлено в арабската страна. Той със съжаление е отбелязал: “Всичко, което сме постигнали като отстъпки не са за еврейския народ, а за ционистките екстремистки фракции – това е създание на гноящ цирей на изток, и никой не може да каже, до какви размери ще порасне този цирей”.

Извършваните от Израел на систематична основа военни престъпления и престъпленията против човечеството, а така също и многото случаи на нарушенията от тях на нормите на международното право лишават ционисткото образувание от всякакви претенции за легитимност, извън зависимостта от това, дали става дума за признаване от страна на арабите или други народи.

Резолюция на ООН №194 призовава Израел да разреши на палестинците да се върнат на своята земя. Тази резолюция много пъти е прегласувана и приемана повторно, но Израел изобщо отказва да изпълни тези решения. Израелтяните биват обвинявани в нарушение на положенията на Женевските конвенции за недопустимостта на създаването на заселнически колонии върху окупираните територии, а така също и неспазването на изискванията на международното право при окупацията на Сектора Газа и Западния бряг.

Както показва Планът “Д”, изгнанието и преселването  (т.е. етническите чистки) винаги са били ключова част от ционистката програма. По твърденията на историка Бен Морис, нито един ционистки главатар не е могъл да си представи бъдещето съществуване без ясното физическо разделение на двата народа. Казват, че през 1937 година Бен Гурион, бъдещият – първи премиер-министър на Израел, е казал: “Новото заселване няма да е възможно без прогонването на арабските земеделци…”. Една година по-късно той заяви: “Благодарение на принудителното изселване ние ще получим огромно пространство [за заселвания]… Аз подкрепям принудителното изселване. Аз не виждам в него нищо безнравствено”.

Известно е и друго негово изказване: “Ако аз бях арабски лидер, то никога не бих се договарял с Израел. Ние им отнехме страната. Разбира се, Бог ни е обещал тази земя, а те какво искат? Нашият  Бог – не е техен. Ние произлизаме от Израел, без никакво съмнение, и това е било преди 2000, а те какво искат? Да, имаше антисемитизъм, имаше нацисти, Хитлер, Освиенцим, но нима те са виновни? Те виждат само едно: ние дойдохме тук и откраднахме страната им”. Бен Гурион не е забравил да напомни на намиращите се под негово командване военни командири, че главна цел на Плана “Д” е била провеждането на етническа чистка в Палестина. Но той напълно е осъзнавал престъпността на своите деяния.

Планът “Далет” – е чертеж и фундамент на ционисткия проект в самото сърце на близкоизточния регион –и днес може да се превърне в инструмент за разобличение на ционистките лъжи за историята на съвременната колонизация на  Палестина. Такъв инструмент не трябва да раждясва. Хората заслужават истината.