Шломо Занд: «Аз никога не съм вярвал в историческото право на евреите над Палестина»

21 март 2013

шломо зант

 

 

Люис Търнър

 

Шломо Занд се прослави по цял свят със своята книга през 2008 год. «Кой и как изобрети еврейския народ». В своя нов труд – «Кой и как изобрети земята на “Израел”» – Занд изследва «земната» митология, която е ключов елемент в ционистката история за еврейската «държава» и служи като „оправдание“ за съществуването на такова. В това интервю Шломо говори с Люис Търнър за това, как е стигнал до повторното откритие на «израелската» история, и за своите надежди за бъдещето на «Израел».

Каква бе реакцията за вашата втора в «Израел»?

Първо, тя бе бестселър в продължение на 10 седмици. Второ, няколко седмици след като напусна първите редици на продажбите, един от моите колеги, историк от Университета в Хайфа, ми се нахвърли с рязка критика – наистина, не много сериозна, затова и аз не му отговорих. Хубав материал за мен се появи в «Аарец» – там публикуваха обширно интервю с мое участие. Разбирам, че за много хора не е така просто и лесно да четат тези книги. Аз ги уважавам, моето уважение не е за постъпките на онези, които не ми дават право да съдя за миналото и настоящето. Аз стъпих на този път преди пет години, когато реших, че следва да се заема с историята на ционизма и «Израел», защото за мен не представляваше никаква трудност да се занимавам само с европейска история. Но, когато започнах да си имам работа с еврейската история, на някои се побъркаха от ярост. Съвременните историци в «Израел», по-моему, са напълно съпоставими с британските историци от преди столетие.

Знаете ли, аз написах [«Земята на “Израел”»], защото ме критикуваха много ционистки историци, и в качеството си на примера – защото аз започнах с тази книга – може да се даде вашия Симон Шама. От страниците на «Financial Times» той ме обвини в желание да скъсам връзката между евреите и „земята на Израел“. Това изобщо не бе цел на моята първа книга. Аз се опитах отново да разгледам еврейската история, за да разбера, дали в училище са ни казвали истината, и открих невероятно нещо, като гражданин на «Израел», като историк – ще ви кажа така, преди 10 години аз смятах, че юдеите са били прогонени от римляните. И когато открих, че това е мит, бях потресен.

Кое Ви накара да търсите тази информация?

В рамките на магистърска програма в Университета в Тел-Авив аз поканих един много известен изследовател на Библията. Тогава за първи път нещо в мен се разшава. Този много, ама много внимателен млад човек прочете лекцията и каза, че излизане от Египет никога не е имало. Според неговите думи, царствата на Давид и Соломон – са мит. Аз реших да напиша книга за тези открития, да представя Библията като книга, имаща историческо значение, защото Шломо Занд и всички деца в «Израел» изучават Библията като книга, имаща историческо значение, а не като свещено писание. По-късно, след като Симон Шама повдигна против мен обвинения – а той не бе единствения – аз също разбрах, че догмите на ционистката идеология, ционистката историография, ционистката политика за «народ» тясно свързан с факта, че този народ има територия. Аз разбрах, че трябва да разбера, какво е това «родина», какво е това «национална територия»; и ето на това бе посветена моята втора книга.

И както е обичайно, аз се задълбочих в древността, и ми се отдаде да издиря политическата концепция за това, че днес се нарича «родина», само в два случая в историята на западната цивилизация: в Гърция и в Рим по време на републиката. В юдаизма няма традиция на патриотизма, традиция на «родината». Палестина, Юдея – за евреите тази земя не е била родина. И аз открих, че християните са били къде по-привързани физически към земята. Много бързо си изясних, че първите ционисти не са били евреи; те са били вашите [британски] предци.

Получиха ли тези първи британски ционисти признание в рамките на имащото в «Израел» място за дискусии?

Не. Първенството на откритието, впрочем не ми принадлежи; дадения факт се споменава от историците и преди мен, но само в бележките. Имаше статии в много тясноспециализирани издания. Но, ученият, изучаващ Европа, не можеше да открие всичко това.

Размишлявайки за днешен «Израел», където виждаме невероятна мощ в заселническата кампания, независимо, че «заселниците» представляват малцинство, вие смятате, че за победа над това движение на «Израел» ще е необходимо да преосмисли своята собствена история?

Принуден съм да отговоря с «не», аз съм загубил всякаква надежда. Голяма част от «израелското» общество не желае да продължава да живее в условията на колониализма, но много слабата съпротива от страна на палестинците и колосалната подкрепа от страна на САЩ са тези условия, които ме убеждават в невъзможността да се разреши проблема благодарение на добра воля от «израелската» държава. Повечето «израелтяни», а така също и историци, продължават да живеят със своя мит.

Започвайки от 1967 година голяма част от интелигенцията, интелектуалците на «Израел», са били против окупацията. В крайна сметка през 1948 година «Израел» е давал гражданство на останалите араби, но през 1967 година се появиха огромен брой хора, които нямаха никакви права. На интелектуалците случващото се не се хареса, защото те бяха либерали, социалисти, ционистки либерали, ционистки социалисти, но те продължаваха да заявяват за историческото право на евреите върху тази земя, защото преди 2000 години те са били прогонени от нея. Аз никога, ама никога, дори преди написването на последните две мои книги, не съм вярвал в историческите права на евреите върху тази земя след 2000 години. Те се отнасяха към „земята на Израел“ – не към земята на «държавата» «Израел» – като към родина. Но, реалната родина, митологичната родина, както ни учат в училищата, както е заложено в системата на образованието – това не е Яффо, не Тел-Авив, това е Йерусалим: арабският Йерусалим. Това е Ел-Халил, Бейт Лахм и Ал-Ариха. Ето това е истинската митологична родина.

Между впрочем, разберете, аз не съм против съществуването на «държавата» «Израел», в границите от 1967 година, но Тел-Авив за мен – това е родина без да бъде исторически обоснована. Шоа – също така не е оправдание. Ние съществуваме и това е факт. Ние сме длъжни да търсим компромиса. Смятам, че в интересите на «израелското»  общество – е да се върне към границите си от 1967 година, и да предостави на палестинците възможността да създадат своя държава, която ще съществува успоредно с «Израел», и да превърне «израелското» общество в демократична република. Но, трябва да се разбере, че тази държава трябва да бъде държава на всички негови граждани, а не държава на Симон Шама.