Край на ционистката мечта

26 март 2013

 

ционистка мечта

 

 

Ури АВНЕРИ /26/03/2013 г./

 

Тази статия бе написана в сряда, ден преди историческата реч на президента Обама в Йерусалим. Оказа се, че моя текст е много по-близо до нея, отколкото можех да се надявам, а някои абзаци си съвпадаха едва ли не дословно.

Скъпи «граждани» на «Израел»!

Смятам за необходимо да се обърна към вас непосредствено, да се обърна направо към вашите умове и сърца, и на първо място към младите «израелтяни» сред вас.

Затова се отказах от тази толкова висока чест да говоря пред вашия парламент, както това са правили моите предшественици. Той, както и всички парламенти, се състоят от политици, но този път аз искам да се обърна направо към вас.

Тук пристигнах като ваш истински приятел. А истинският приятел трябва да казва истината такава, каквато я вижда. Истинският приятел няма да се подмазва. Той няма да изопачава истината, за да не смути вашия приятен покой.

Знам, че държавници от различни страни, джентълмени и лейди, пристигат при вас и ви казват, колко сте прекрасни, какви несравними лидери сте, колко велики са вашите постижения. Не мисля, че истинският приятел трябва да постъпва така.

Ако вие сте употребили алкохол, то истинския ви приятел няма да ви позволи да седнете зад волана, а ще ви помоли да му дадете ключа от колата.

Ако собствената ви сила и успехи ви замътят главата, истинския приятел няма да ви подтиква към безразсъдни постъпки, а поиска да се охладите, да се замислите и щателно да претеглите следващите ви крачки.

В това виждам аз днес своята задача.

Честно мога да кажа, че винаги съм се възхищавал на «държавата» «Израел», която се роди 13 години преди мен.

Вашата наука, селско стопанство, високи технологии и други достижения в много области нерядко предизвикват завист. От всички са признати вашите военни успехи.

Никой на може да отрече дълбокото сходство в историите на нашите две «страни». Преодолявайки огромни трудности, ние създадохме нови цивилизации, и всяка построи своя бляскав  град. Но, ние знаем, че в нашата история има и тъмни страници. Жестоко се отнесохме с народите, живеещи в нашите «страни» преди нас. Има много, за което да искаме опрощение. Не трябва да си скриваме очите за лошото, възхвалявайки доброто.

«Израел», както и всички ние, живее с надеждата за светло бъдеще. Но, над него са надвиснали тъмни облаци, и колкото печално да ни се струва, то трябва да си признаем, че част от тях сме си ги породили самите ние.

Ето за това искам да ви кажа.

Последните четири години аз следих събитията във вашата «страна» с изключително внимание и бях нащрек. И с всички огромни опасения за вашето бъдеще.

Войните са проклятие за човечеството. Те правят груб нашия дух, поглъщат ресурси, сеят смърт и разрушения. В наше време, с появата на още по-смъртоносни средства за масово унищожение, война заплашва самото наше съществуване.

Но изглежда, че сред вас има и такива, които изпитват необяснимо отвращение към мира. Аз дори бях наречен «Разрушител на «Израел»», защото в началото на моя първи мандат се опитах да установя мир между вас и вашите съседи.

Казваха ми, че в хода на вашата неотдавнашна избирателна кампания всички партии старателно са избягвали думата «мир». Не мога да си го представя: Та нали на вас ви е нужен мир, вероятно, много повече от когото и да било на земята.

Също така ми казваха, че въпреки болшинството «израелтяни» да се стремят към мир, те са твърдо убедени, че «постигането на мира е невъзможно». Но не съществува ситуация, при която да не се постигне мир, ако всички хора се стремят към това.

Историята е пълна с примери за непримирими врагове, сключващи мир след няколко поколения на конфликт. Спомнете си за мира, който в недалечното минало моята страна сключи с Германия и Япония след смъртните  схватки. Спомнете си за мира между Германия и Франция след многото поколения войни. Да и самия «Израел» сключи мир с Германия и живее с нея в дружба.

Съгласен съм, че конфликта между вас и палестинския народ е по-сложен от много други, но ви казвам: мирът между вас не само е необходим. Той е и възможен.

Мирът започва с това, че на врага гледат като на човек. Гледат го в очите.

За юдея това трябва да е леко. Нима Свещеното Писание, нашето общо наследство, не ни казва, че Бог е създал всички хора по своя образ и подобие? Нима вашият духовен учител Хилел, не ви е наставлявал, че нравствеността се състои в това да се прави на другия това, което не желаеш за себе си?

Казаха ми, че от известно време сред вас все по-широко се разпространява расизма, че е имало случаи на линч, че много юноши и девойки с гордост наричат себе си расисти.

Аз не мога да повярвам. Евреи – расисти? След столетия, когато те са били жертви на расистки преследвания? Когато след «холокоста» мина не повече от половин век?

Аз съм чернокож. За щастие моите предци никога не са носили робското клеймо. За разлика от милиони африканци, семейството на моя баща не е било отвлечено от кенийското село, където техния род е живял от векове. Но, злото от робството се е запечатало дълбоко в моя ум. Страшните сцени на линч, застават като на живо пред моите очи.

Както и маршовете на свободата, с които чернокожите хвърлиха ръкавицата на предизвикателството към расистките тълпи, оръжие и кучета. Винаги ще бъдем благодарни на белите юноши и девойки, които вземах участие в тези маршове, и много от тях бяха евреи. Аз не мога да си представя, как евреин в «Израел» може да стане расист и да се гордее с това? На какво ви учат в училищата?

Аз пристигнах тук, не за да ви натрапвам план за «мирно урегулиране».

Към мира не бива да има принуда. Той трябва да бъде роден в сърцата ви и приет с умовете ви.

Позволете ми да споделя с вас, някои съображения, които ми се струват очевидни:

Мирът трябва да е основан на това, което обикновено наричат «принцип на двете държави». Две държави за два народа. За «израелтяни» и за палестинци.

Това не е само най-доброто решение – но това е и единственото решение.

Обсъждащите други решения просто лъжат самите себе си: други решения просто няма.

Един до друг с «Израел» трябва да съществува и палестинската държава. Вашите бащи и майки не са искали друго, освен собствена държава, и палестинците също така няма да се съгласят на нищо друго по-малко. Свобода и независимост под собствен флаг – право на всички хора. И вие сте длъжни да го разберете  първи.

В палестинската държава трябва да влязат всички палестински територии, окупирани през 1967 год. Всички замени на територии трябва да бъдат съгласувани и от двете страни и трябва да бъдат равноценни.

Йерусалим – е възхитителен древен град, в който ние днес се срещаме и от който аз съм във възторг – ще стане достъпен за двата народа. Неговата арабска част ще стане столица на Палестина, а еврейската – на «Израел», и накрая ще бъде признат от всички.

Безопасността на «Израел» трябва да бъде осигурена и гарантирана от целия свят, и на първо място от САЩ. Така както и безопасността на Палестина.

Правото на Завръщане на милионите палестински бежанци трябва да бъде осъществено.

Тези условия на мирното урегулиране бяха предложени много отдавна. Настъпи часа да бъдат превърнати в постоянен мирен договор, а по-вярно е, че този час много закъсня. Другите арабски държави, чиито заслужаващ одобрение план също така отдавна бе внесен, и следва те да бъдат приветствани като наши партньори.

Моята администрация ще изпълни своя дълг, подписвайки официална гаранция за безопасността на «Израел» и Палестина.

Сега за заселническите колонии.

САЩ винаги са считали, че те са незаконни от гледна точка на съществуващото международно право. И нашата гледна точка не се е променила.

Онези «израелтяни», които останат в територията на Палестина след взаимно съгласувана обмяна на територии, трябва да бъдат репатрирани в «Израел». Колкото може по-меко, с максимално съчувствие и възможно най-щедра компенсация. Но, те не могат да останат там без съгласие на Палестинското правителство.

Много от тях са се заселили в окупираните територии с нескрита цел да направят постигането на мир невъзможно. На тях не бива да им се позволява да осъществят тази цел.

Аз стоя тук днес само няколко дни след клетвата на вашите нови министри. Времето си отива, заселническите колонии се разширяват, а шансовете за постигане на мир се топят. Ето защо трябва да се действа сега.

Ако вие продължите с предишния курс, то върху вас неизбежно ще се стовари катастрофа. На територията между Средиземно море и река Йордан вие вече станахте малцинство, и това съотношение ще се променя не във ваша полза. Много скоро ще се окажете пред избора: прекрасен  «Израел» или отвратителна държава на апартейд, разбойник сред народите, или ще се превърнете в « страна », властта в която ще принадлежи на арабското болшинство. В всеки случай, това ще стане край на ционистката мечта.