„Израел“ и съучастниците им (САЩ, Канада, Австралия): убиват в името на „висшата раса“…

4 април 2013

 

ноам

Ноам ХОМСКИ

 

(Тази статия е адаптирана версия на лекцията Ноам Хомски, прочетена от него в Лондон на 18 март 2013 година).

Шведският писател Хенинг Манкел разказва за ужасите от гражданската война в Мозамбик и за това, как е срещнал млад човек в дрипи. «Аз забелязах нещо, което няма да забравя цял живот, – казва Манкел. – Аз видях краката му. Той нямаше обувки, но бе нарисувал на краката си сандали. Той бе използвал боя от пръст и корени, която бе заменила неговите обувки. Този човек бе намерил начин да запази своето достойнство».

Такива сцени винаги ще предизвикват болезнени спомени в тези, които са били свидетели на жестокост и унижения, които съществуват навсякъде. Един от поразителните примери от този род и един от многото е Газа, която ми се удаде да посетя за първи път през октомври миналата година.

Там насилието се натъква на силна съпротива от страна на «самидините» – хора, които издържат изпитания, ако го казваме с думите на Раджи Шехада от неговите книги мемоари за палестинците в окупация «The Third Way» (Третия Път»), написана преди 30 години.

Когато се връщах у дома, се появи съобщение за „израелското“ нападение над Газа, което САЩ подкрепяха, а Европа вежливо игнорира.

Ционистки „Израел“ – не единствения противник на Газа. Южната граница на сектора остава основно под контрола на страшната тайна полиция на Египет Мухабарат. Заслужаващите доверие източници съобщават за нейните тесни връзки с ЦРУ и „израелската“ „Мосад“.

През миналия месец млад журналист от Газа ми изпрати статия, в който се разказва за последната реч на египетската държава против народа на Газа.

Мрежата водещи в Египет тунели е единствения канал за снабдяване за жителите на Газа, които се намират в жестока блокада от страна на ционисткото образувание и постоянно се подложени на атаки. Египетското правителство е изобретило неотдавна нов начин да закрие тези тунели: то ги напълнило с нечистотии от канализацията.

Между другото, правозащитната организация «Бцелем» съобщава за ново устройство, което използва армията на „Израел“ за борба с ежеседмичните мирни демонстрации на протест против незаконно издигане на разделителната стена, е стена на анексията.

Самидините действат много изобретателно и вече научили се да се справят със сълзотворния газ. Затова „израелската“ армия сега се използва ново средство, поливайки демонстрантите и техните домове със струи отровна течност, приличаща на нечистотия.

Тези атаки отново доказват, че „великите умове“ мислят еднакво, съчетавайки престъпните репресии и мерки за унижения.

Трагедията в Газа е започнала през 1948 година, когато стотици хиляди палестинци ужасени са избягали оттам или са били прогонени от „израелските“ войски, окупирали тази територия.
Ционисткия премиер Бен Гурион винаги е заявявал, че за «арабите „държавата „Израел“ остава само едно да бягат далече от нея».

Следва да се отбележи, че днес най-активна подкрепа за „Израел“ на международната арена оказват САЩ, Канада и Австралия. Това е така наречената англосфера – общества от преселници – колонизатори, които са основани на унищожаване или изселване на коренното население в интересите на „висшата  раса“. Там такова поведение се счита за естествено и похвално.

В продължение на десетилетия Газа е сценична площадка, където се разиграват всевъзможни спектакли на жестокости и насилия. Към тях се отнасят такива щателно планирани зверства, като операцията «Разтопено олово », проведена през 2008-2009 година. Детеубийство нерекоха норвежките лекари Мадс Гилберт и Ерик Фос, които са работили в Газа в болницата «Аш-Шифа» заедно със своите палестински и норвежки колеги в продължение на цялото това престъпно нападения. Тази дума е доста уместна, тъй като  тогава бяха убити стотици деца.

Насилието приема най-различни форми, каквито могат да изобретят съществата в човешки образ, използвайки за това всички свои умствени способности. Не на последно място в този списък са болката и страданията от живота в изгнание.

Тази болка се чувства особено в Газа, където по-възрастните хора и досега могат да видят зад граничната полоса дома, от който те са били прогонени. Или не са могли, имайки възможност да се приближат до границата без страх да не получат куршум.

Една от формите на наказанието – това е закриването на всички нови участъци на границата на Газа с превръщането ѝ в буферна зона. В нея вече са включили половината от обработваемата земя на Сектора Газа, за което казва водещия специалист по Газа от Харвард Сара Рой..

Явявайки се изложение на човешкия потенциал за насилия и жестокости, Газа също така става въодушевен пример на борба за човешко достойнство.

Младата жена Гада Агил, избягала от Газа в Канада, пише за своята 87-годишна баба –бежанка, която и досега се намира в Газа, като западнячка. До преди да я изгонят от разрушеното село, жената е «имала дом, ферми и земя. Тя е имала чест, чувство за собствено достойнство и надежда».

Това е поразително, но, както и всички палестинци като цяло, възрастната жена не губи надежда.

«Когато аз видях своята баба през ноември 2012 година, тя бе необикновено щастлива, – пише Агил. – Удивена от нейното радостно настроение, аз поисках да обясня причината. Тя ме погледна в очите и за мое учудване каза, че нея повече не я вълнува родното село и достойния живот, който тя е загубила безвъзвратно».

Селото, казва старицата Агил, «на теб в сърцето, и аз знам, че ти не си сама в своето пътешествие. Не се отчайвай. Ние ще се върнем».

Стремежа към достойнството инстинктивно разбират онези, които се хващат за палките, и които признават, че освен насилия, най-добрия начин относно чувството за собствено достойнство – това е унижението. Именно, такава обстановка цари днес в затворите.

През месец февруари в „израелски“ затвор почина 30-годишен работник Арафат Джарадат. Обстоятелствата около неговата смърт могат да предизвикат нова интифада.
Джарадат е бил арестуван в полунощ в неговия дом (напълно подходящо време, за да уплашат неговото семейство). Той бе обвинен, че няколко месеца по-рано е замерял с камъни и е хвърлял бутилки със запалителна смес по време на ноемврийското нападение на „Израел“ срещу  Газа.

Джарадат в момента на ареста е бил напълно здрав. Последният път жив го е видял
адвокат в „съда“, който заяви, че мъжа се е «сгърбил, бил изплашен, объркан и сломен».

„Съдът“ върна неговото дело на доразследване, а Джарадат бе върнат в затвора за още 12 дни. Той е бил намерен мъртъв в килията си.

Журналистката Амира Хасс пише: «На палестинците не е нужно „израелско“ разследване. За тях смъртта на Джарадат – е много повече, от трагедия, от която е пострадал той и неговото семейство. За тях смъртта на Джарадат – е нагледно доказателство, че „израелската“ система регулярно използва мъчения. От собствен опит те знаят, че целта на мъченията не е само да осъдят човека, но главно да изплашат и заробят целия народ».

Средствата за постигане на тази цел са добре известни, както вътре в „страната“, така и извън границите – а това е унижение, позор и терор.

Потребността да се унижават онези, които надигат глава, това представлява неизкореним компонент на имперския манталитет.

Що се отнася до „Израел“ и Палестина, то в света вече отдавана съществува почти единодушно мнение за необходимостта от дипломатическо урегулиране, но САЩ с мълчаливото съгласие на Европа възпрепятстват такова урегулиране вече 35 години.

Презрението към жертвите – е важно препятствие по пътя на урегулирането въпреки с малка доза справедливост, човешко достойнство и уважение към правата на човека. Даденото препятствие може да се преодолее, ако над това съсредоточено и напрегнато се прилага труд, както се прави в другите места.

Ако силните в света не се научат с уважение да се отнасят към достойнството на жертвите, то такива непреодолими препятствия ще се запазят, и света ще бъде обречен на насилие, жестокост и тежки страдания.

– Ноам Хомски –професор по лингвистика и философия от Масачузетския технологичен институт. Неговата нова книга се нарича «Power Systems: Conversations on Global Democratic Uprisings and the New Challenges to U.S. Empire. Conversations with David Barsamian» (Системите на властта: беседи с Дейвид Барсамян за демократичните въстания в света и за новите предизвикателства на американската империя).