Детската мечта за… смърт (!) в условията на окупация

5 април 2013

детска мечта

 

 

Уаляа ал-Хуссейн [ 05/04/2013 ]

 

 

Декларацията за правата на детето, приета с резолюция 1386 (ХIV) от Генералната Асамблея на ООН от 20 ноември 1959 година, гласи: «На детето трябва да принадлежат всички указани в настоящата Декларации права. Тези права трябва да се признават за всички деца без каквито и да било изключения и без различия или дискриминация по расов признак, цвят на кожата, пола, езика, религията, политически или други убеждения, национален или социален произход, имуществено положения, рождение или друго обстоятелство, касаещо самото дете или неговото семейство».

Това положение се отнася и за палестинските деца, правилно нали? Момичето Есма живее в лагер за бежанци в Джабалийя, който е основан през 1948 година веднага след началото на масовите етнически чистки, провеждани от ционистките бандити по отношение на коренното население на Палестина, а нейната  история свидетелства за обратното. Джабалийя се смята за най-големия лагер по броя на бежанците. По данни от преброяването, през юни 2002 година неговото население е било 103 646 човека. Отчитайки, че лагерът е разположен върху участък от земя с площ само от 1,4 км2, него по право може да се смята за едно от най-гъсто населените места на земята.

11-годишната палестинска девойка се бори наведнъж с няколко тежки заболявания. Нея я измъчват проблеми с бъбреците и други вътрешни органи, което се отразява негативно на целия организъм – и даже на зъбите. По думите на бащата на Есма, само едното лечение на зъбите му струва 36 000 «израелски» шекела.

В цял свят децата на нейната възраст обикновено мечтаят да се окажат на огромна зелена полянка с любимите си играчки и сладости. Мислите  на Есма са съвсем други. Независимо от крехката си възраст, тя често мисли за смъртта.

Нейният баща, чувстващ болката на дъщеря си в този пълен с несправедливости свят, прави всичко възможно, за да украси нейните дни. Това е главната грижа на неговия живот.

Независимо на всички паднали се върху нея изпитания, независимо от болестите, с които тя воюва при подкрепата на нейното семейство, Есма има мечта: «Аз искам да посетя Свещената Мекка, за да се помоля на Всевишният Аллах и да отправя дуа за Неговата милост». Последна молитва пред настъпващата смърт – ето мечтата на Есма.

Какво ще ѝ кажат правозащитниците? Могат ли те да прогонят смъртта от прага на нейния дом? Могат ли те да впишат нейното име в изкусно съставената Декларация за правата на детето? Могат ли те да дадат отговор на нейното семейство?

Понякога болестта в Палестина ти дават «привилегии» в сравнение с такива бежанци, както и на теб самия.

Есма, за разлика от по-голямата част жители на обсадения Сектор Газа, има възможност да посети тези места, които за повечето нейни съседи остава хоризонт: За нея отворен достъпа в Палестина от 1948 година. Много от хората в света наричат тези места «Израел», но само не и палестинците. Но Есма пътува там съвсем не за да се наслаждава на прекрасните пейзажа; смъртно болната девойка два пъти в месеца отива там медицински процедури – естествено, ако окупационните власти издават съответните разрешения.

Министерството на здравеопазването заплаща част от разходите, но тези средства не са достатъчни за покупката на всички жизнено необходими лекарства, които семейството на Есма не може да си позволи.

По време на неотдавнашното посещение в Близкия Изток на президента на  САЩ изрази солидарност с децата на град Сдерот. Способен ли президентът на съпричастие  към палестинската девойка Есма?