Обама в Близкия Изток: Фарс, трагедия или туризъм?…

5 април 2013

 

обма в бл.изток

 

 

 

 

 

Роберт ФИСК – „Independent“[ 05/04/2013 ]

 

 

И така, какво е това? Трагедия, фарс или туризъм? Обама – е турист, така казва Деви Крокет, водещ американски журналист и философски мозък в „Ню-Йорк Таймс“.

Но, той греши. Носителят на Нобелова награда за мир по писане на речи за обществеността – е супер-турист с десетки хиляди въоръжени до зъби „израелски“ и американски туристически гидове, групирани и разположени само в Йерусалим. Сега, г-н Президент, стена. Не, не Тази Стена, ние говорим за колонада от епохата на Османската империя от двете страни на Дамаскските порти.

Но, разбира се, ако Обама действително смята да отиде до свещената ясла, на него ще му е нужно да светне и при истинската стена (т.е. стената на апартейда). Да, наистина, Берлускони заявяваше, че нея не я е виждал, даже и ако Мусолини би забелязал фашисткото измерение на тази конструкции. Но, вие пък къде сме тръгнали?.. Може би истински президент означава да вдъхновяваш цели народи, да говориш с младежите? През главата на учителите се обръщаш към учениците.  Но, само към младежите на „Израел“. Палестинците не влизат в сметките. Възможно е, да почувствате съжаление към Обама. Кой друг лидер и държавен мъж преди пътуването си до „Израел“ ще събере лидерите на еврейската диаспора и ще им обещае – а по-точно, ще настоява -, че никакви нови инициативи няма да има и не би трябвало те да се безпокоят?..

Ние прекрасно помним всичко за унижението на светия Барак. Когато той заговори в Белия Дом през миналата година за границите от 1967 г., Биби практически го запокити, искайки да се забрави за това. И на Обама не му остана нищо друго, освен унижено да се съгласи. Повече никакви разговори за границите от 1967 г. или за резолюция на Съвета за Безопасност на ООН №242. Във всеки случай, Обама получаваше съвети от този, който стана най-големия провал във външната политика на САЩ от времето на Кенеди насам – безнадеждния Денис Рос.

Трябва да се примирим с обичайните клишета от устата на светия Барак или неговите прес – секретари. Например, за предизвиквайки втръсване и напълно дискредитиралия себе си „мирен процес“, който следва да се върне в релсите, или за „пътната карта“, която трябва да бъде подновена, защото не работи. И не забравяйте за Иран. Нашият герой обещава на всеки „израелтянин“, че всички опции са сложени на масата. И защо, за Бога, „на масата“? Разбира се, опциите са в бункерите – не споменати, недоказуеми, където Биби пази своите 250 ядрени бойни глави. И разбира се, върху  нас ще се излеят макбетовски речи за целия регион, с изключение на главния касапин – Рияд, защото той е наш съюзник, но, разбира се, къде без Техеран, Мурси, приятеля в президентския  дворец в Дамаск и всички онези саляфити – калибан – или все пак талибан? – които спят и виждат, как се разрушава западната цивилизация (към която принадлежи „Израел“, наистина ли?)…

О да, това ще бъде новата стара песен  за главното, даже ако Обама предпочита да не го забелязва. „Израелтяните“ скриха палестинците зад Тази Стена, и единствения реално исторически палестински лидер (забравете за Аббас), с който се реши да се срещне Обама, – бе бившия главен мюфтия, снимката на който е поставена редом с тази на Хитлер в мемориалния комплекс Яд ва-Шем, което ни кара да го възприемаме, както и всичко палестинско като фашистко до края на света.

Нима ще се появи Блеър? О, Боже, не. Стига толкова християнска кръв, с която е  напоен целия Близък Изток, за да се появи там още и д-р Фауст. Но, действително би накарало да се учудим, ако който и да е рискува да обърне внимание, че едната страна – палестинците – са окупирани от другата – „израелтяните“ – а те, на свой ред, са подкрепяни от трета, а именно, от светия Барак и К*. Възможно е, той да иска да наложи „мирния процес“ и да го накара да заработи. Предислокация на американската външна политика. Подобно нещо са предложили на Наполеон от Москва. И това ви кара да съжалявате и съчувствате на палестинците. Да и на „израелтяните“. Не е ли така?..