Палестина и Международния наказателен съд

9 април 2013

джон

 

 

 

 

 

 

Джон Уитбек  [ 09/04/2013 ]

 

 

 

В статия публикувана на 4 април в «израелския» вестник «Аарец», се съобщава, че «президентът Махмуд Аббас се готви да преустанови всички едностранни мерки, предприемани от тях в ООН, за да даде на държавния секретар на САЩ Джон Кери време за скорошното пускане на нов рунд на «израелско» – палестинските преговори», и че «палестинците също така са решили почакат с обръщане към Международния наказателен съд в Хага с цел подписване на Римския статут и придобиване с това права за участие в съдебните разследвания в качеството им на държава ».

След мартенското близкоизточното турне на Барака Обама, демонстриращо поразително неуважение към Палестина и палестинския народ – както се изрази активист от «израелския» мирен лагер Ури Авнери, това бе «плюнка в лицето на целия палестински народ», – дадените сведения, ако са достоверни, предизвикват дълбока тревога и печал.

В хода на публичното обсъждане, преминал в Международната дипломатическа академия в Париж на 20 март, прокурорът от Международния наказателен съд Фату Бенсуда се изказа за възможното членство на Палестина в МНС.

По време на нейната реч ѝ бе зададен следния въпрос: «Ако Палестина, чиито статут като държава бе с огромно мнозинство потвърден от Генералната Асамблея на ООН, отново да подаде заявка за членство в МНС, каква ще бъде процедурата за разглеждане на тази заявка, и, в случа на нейното утвърждаване, ще има ли юрисдикция съда да има ретроактивно действие от 2002 година, което би позволило да се осъществи наказателно преследване във връзка с престъпленията, които вече са извършени в Палестина или от палестинците?»

В своя отговор на зададения въпрос г-жа Бенсуда подчерта, че след като Палестина има статут на държава – наблюдател от гласуването в Генералната Асамблея «топката се намира в полето на Палестина», «Палестина трябва да се върне» и «ние ги очакваме ».

И въпреки, че тя отбеляза (и в това няма нищо удивително), че всяка нова заявка трябва да премине предвидената процедура за разглеждане, резултатите от подобно задължително разглеждане, както следва от нейния отговор, биха били напълно непредсказуеми. По мнението на г-жа Бенсуда, няма никакви съмнения, че членството на Държавата Палестина в МНС зависи само от волята и желанието на Палестина; нещо повече, в думите на прокурора се прокрадват нотки на удивление във връзка с това, че Палестина досега не се е обърнала в МНС със съответната молба след гласуването в ООН.

Г-жа Бенсуда изрази съмнение в това, че ретроактивността може да бъде разпространена върху целия период от създаването на Съда през 2002 година – ако обратната сила е приложима до формалното присъединение на Палестина към Римския статут, то само за периода от 29 ноември 2012 година (за гласуване в ООН).

Независимо от това, че тази позиция противоречи на очакванията на повечето палестинци, тя може да бъде изгодна за палестинците: защото така се минимизира (или даже напълно се премахват) опасенията на западните държави, поради възможността да се привлече «Израел» под отговорност.

Ако МНС притежава юрисдикция по отношение  само на БЪДЕЩИ военни престъпления – което трябва дори и само в някаква степен да възпрепятства извършването на НОВИ военни престъпления – кой, освен  «Израел», ще пожелае пряко да гласува против членството на Палестина в Съда? Такава крачка ще се окаже неприемлива даже и за правителството на САЩ и Великобритания, тъй като подобно противодействие ще означава признание на допустимост за извършване от «Израел» на НОВИ военни престъпления без каквито и да било опасения относно възможността за привличане към отговорност (впрочем, отсъствие на право на вето във всеки случай не ще позволи на западните съюзници на «Израел» да попречи на Палестина да получи членство в МНС).

Нещо повече, необходимо е да се отчита, че членството в МНС не означава задължително иницииране на наказателно преследване, точно така, както и притежаването на ядрено оръжие не означава задължително използване. В двата случая основна мотивация и главно преимущество на членство в клуба е сдържане.

Ако материала «Аарец» е правдив, то приятелите на Палестина могат обосновано да зададат въпроса, защо ръководството на Палестина в Рамаллах изобщо се осмелило да се обърне към Генералната Асамблея на ООН на 29 ноември, след като то не възнамерява да предприема каквито и да било действителни мерки за развитие на своя успех – на първо място, по пътя за постигане на баланс между неговото немощно положение в царството на политически сили и военна мощ от една страна и значителното преимущество според международното право – и е готово да отдаде съдбата на палестинския народ и неговата борба в ръцете на правителството на САЩ, изобщо не изпитващо топли чувства към палестинците.