Ицхар – крепост на чевеконенавистната пропаганда

17 април 2013

 

ицхар

 

 

 

 

 

 

 

Еухенио Гарсия Гаскон [ 17/04/2013 ]

 

Юридическият съветник в правителството на «Израел» Вайнщейн, тези дни изрази своята подкрепа за решението на министерството на образованието за прекратяване на финансирането на юдейското религиозно училище в незаконната колония Ицхар, разположена в окупирания Западен бряг недалече от Наблус.

Религиозното училище «Ицхар» от много години се ползва с печална слава: неговите ученици вършат насилие по отношение на палестинците, подпалват джамиите в близките градове и села, а така също нападат и «израелските» военни, които, според мнението на учениците в училището, не проявяват необходимата старателност при защитата на еврейските колонисти.

Не е тайна, че в много йешиви на Западния бряг ционистката индоктринация на учениците се случва в най-радикални форми, обаче министерството на образованието предпочита да си затварят очите за това, да избегне проблем по отношение с равините и «заселниците».

В обосноваване на своята позиция Вайнщейн се позова на неотдавнашните публикации, оправдаващи насилието против палестинците и не-евреите като цяло.

Не е тайна, че многочислените юдейски религиозни училища в своите публикации (а още по-често – в устните изказвания) разпространяват откровено човеконенавистни възгледи, и по-специално – за палестинците.

Фактът, че министерство на образованието не спира да финансира йешива Ицхар – новина, разбира се, добра, но това явно е недостатъчно за противопоставяне на широко разпространеното вече много години е феномен, който има място не само в йешивите на Западния бряг, но и в религиозните училища вътре в «Израел».

Би било неправилно да се говори, че случая с йешива Ицхар, превърнал се в крепост на расистката пропаганда, носи единичен характер. Граничещото с липсата на внимание към този проблем от страна на «израелските» власти само го изостря. Освен това, не трябва да се забравя, че йешивите се финансират не само за сметка на бюджета, но и получава огромни пожертвования зад граница – основно от САЩ. В светлината на даденото обстоятелство няма да е неоснователно да се предположи, че решението на министерството е само поредната уловка, маскираща проблема, но не го решава?