«Хвърлянето на камъни – е право по рождение и задължение на всеки, който се намира под чужд гнет»

19 април 2013

хвърляне на камъни

 

Харриет Шервуд [ 19/04/2013 ]

 

 

«Израелската» журналистка Амира Хасс неотдавна публикува статия, в която се обяви в защита на правата на палестинците да хвърлят камъни по ционистките войници. Оттогава тя постоянно е подложена на заплахи и оскърбления, а нейните «съотечественици» призовават да се започне наказателно преследване на жените за «разпалване на ненавист ».

Амира Хасс, вече 20 години разказваща на света, какво се случва в окупираните палестински територии, пише в своята статия, че «хвърлянето на камъни – е право по рождение и задължение на всеки, който се намира под чужд гнет», и е предложила да се въведат «базови уроци по съпротива» в палестинските училища.

Статията, публикувана в «израелския» вестник «Аарец», мигновено предизвика гневна реакция в интернет и от страна на деятелите на СМИ. Представляващи „заселниците“ т.н. «Съвет на Йеша» и «Правния форум за земята на “Израел”» пуснаха жалба в полицията и в администрацията на «израелската» главна прокуратура, искайки по отношение на Хасс да бъде проведено разследване с предмет наличие в нейните действия на подстрекателство към насилие и тероризъм.

Амира Хасс отбелязва, че хвърлянето на камъни е «действие, а така също метафора на съпротивата». Тя е написала: «Непоколебимост и съпротивление против физическото, и, нещо повече от това, систематическо, институционализирано насилие е централната сентенция във вътрешния синтаксис на палестинците в тази земя. Тази непоколебимост намира своето отражение всеки ден, всеки час, всеки миг, непрекъснато… Степента на страдания, задушаване, мъки, тревоги и гняв постоянно нарастват, както и удивлението, предизвикано от сляпата вяра на“израелтяните” в това, че извършваното от тях насилие ще може да остане под контрол завинаги».

Хвърлянето на камъни се е «появило от скука, избиване на хормоните, мимикрия, самохвалство и съперничество. Но, във вътрешния синтаксис на отношенията между окупантите и онези, които окупират, хвърлянето на камъни е прилагателно към подлога “Ние се наситихме до гърло, окупанти!”».

По мнение на Хасс, училищата трябва да обучават палестинските деца в различни форми на съпротива, а така също и на правила и ограничения– например, «да правят разлика между мирните жители и онези, които държат оръжие в ръка, между децата и хората във военна униформа».

Статията на Хасс излезе на бял свят през онези дни, когато в Западния бряг имаше ожесточени стълкновения между палестинци и окупационните сили след смъртта на палестински затворник, на който много късно откриха рак (при това цялото «лечение» се е състояло с прием на обезболяващи препарати), а така също гибелта от огнестрелни рани двама палестински юноши, убити от «израелските» войници.

Образът на младите палестинци – каменохвърлячи, често – с каски на лицата, стана  символ на съпротивата срещу многогодишната «израелска» окупация. «Израелските» военни обикновено им отговарят със сълзотворен газ, шумови гранати и гумени куршуми.

Коментирайки критиката по свой адрес, Хасс подчертава, че «“израелтяните” се придържат към идеите на вечната жертва, която им позволява да заемат позиция на отричане по въпроса за това, колко насилие се извършва ежедневно по отношение на палестинците. На тях им харесва, когато им говорят, че някой има право да се съпротивлява на насилието».

Амира Хасс, „стопроцентова еврейка“, я ругаят в «Израел» за това, че живее сред палестинците и пише за техния живот в условията на окупация. «Аз наричам това “рутинно бедствие”, което, разбира се, е оксиморон. Но, в живота на всеки палестинец  така или иначе има заплаха, и най-малката заплаха – това е живота в постоянно чувство за незащитеност».

Тя е прекарала повече от три години в Газа, а от 1997 година живее в Рамаллах, където достъпа на «израелтяните» е забранен със закон. «Аз чувствам, какво е това преимущество – да бъдеш запознат с двете общества, но понякога на мен ми се струва, че това е безсмислено.  Аз пиша за окупацията 20 години, а тя става все по лоша».