Лъжа под името „мирен процес“…

22 април 2013

лъжа под името

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Джон УИТБЕК [ 22/04/2013 ]

 

 

Почти две десетилетия вече станалият вечен близкоизточен „мирен процес“ е словно като колело в клетка на катеричка за палестинците и развлекателна въртележка за „израилтяните“. Цялото движение е като бяг или смяна на местата. И в действителност, нищо не се изменяше.

Във времето, когато държавният секретар на държавния департамент на САЩ Джон Кери отново тръгна по Близкия Изток, за да даде тласък за възобновяване на преките палестинско-„израелски“ „преговори“, при това премиера Натаняху настояваше, че всички преговори трябва да се водят без предварителни условия, а президента Махмуд Аббас искаше, всички преговори да са ограничени по време, следва да се помни, колко тържествено бе обявена церемонията за възобновяване на същите тези прословути „преговори“ миналия път, в Белия Дом, на 2 септември 2010 г.

Обявявайки за възобновяване, предшественицата на Кери г-жа Клинтън заяви, че новия рунд преговори трябва да премине без „предварителни условия“, както искаше Биби, и това, че Аббас и Натаняху се договориха, че „мирния диалог“ все пак трябва да завърши в течение на година, както настояваше президента на Палестина.

Този рунд преговори не завърши с нищо, а формално обявения „дедлайн“ показа своята несъстоятелност – по една ясна и принципно важна причина.

По време на този „мирен процес“, всички дедлайни, започвайки от петгодишния срок, предвиден за сключването на постоянен мирен договор в Ословската декларация преди 20 години, бяха пропуснати. Подобни провали бяха обусловени от действителността, а именно с това, че за „Израел“, „провалът“ не носи никакви други последствия, освен продължението на статус-кво, който за всички „израелски“ правителства бе не само допустим, но даже предпочитан, отколкото всички реалистични реализуеми алтернативи.

За „Израел“ „провалът“ винаги означава „успех“, който му позволява да продължи с конфискацията на палестинска земя, разширяване на незаконните еврейски колонии на Западния бряг на река Йордан, строителството на пътища изключително само за еврейско ползване…

В интересите на всяка такава ситуация трябва да бъде изменена. За да завършат преговорите с някакъв положителен резултат, то техния провал трябва да носи ясни и осезаеми последствия, които за „израелтяните“ ще са привлекателни, а на дело истински кошмар.

В интервю, публикувано на 29 ноември 2007 г. във вестник „Аарец“, предшественикът на Натаняху на поста премиер Олмерт заявява: „Ако настъпи ден, когато решението по формулата „две държави за два народа“ стане невъзможно, и ние се сблъскаме с борба, подобна на тази, която бе в ЮАР, за равни права (така и за палестинците в окупираните територии), то тогава, само да се случи това, то за „държавата“ „Израел“ ще настъпи края“.

Тази статия също така си прилича с друга публикация в „Аарец“ от 13 март 2003 г., в която г-н Олмерт изразява същите опасения в следните думи: „Все повече палестинци са заинтересовани от „преговори“, за разрешаване на проблемите на принцип за двете държави, защото те искат да изменят същността на конфликта – от алжирския модел с южноафрикански – от борба против окупацията в борба за равни права – „един човек- един глас“. И това, разбира се, е по-прозрачна борба, и тя набира популярност. И за нас това ще означава край на „еврейската“ „държава““.

Ако „израелското обществено мнение“ е убедено в разумните доводи на г-на Олмерт, то палестинците ще могат да възобновят преките преговори вече от позиция на силата – интелектуална и психологическа – въпреки, че е възможно за самите да е сложно да си представят такава драматична промяна на ролите.

Всичко, което палестинското ръководство трябва да направи навреме, е само да установи, че ако всички преговори, които са започнати, не доведат до сключването на окончателен мирен договор в течение на година, то за палестинския народ няма да остане друг избор, освен да търсят справедливост и свобода по пътя на демокрацията – чрез получаване на всички граждански права в една държава – Палестина. В  „Израел“, където няма да има дискриминация по расови или религиозни признаци, а всички живеещи ще получат равни права.

Лигата на Арабските Държави може след това публично да обяви, че много щедрата арабска мирна инициатива, която от март 2002 г. предлага на „Израел“ постоянен мир и нормализация на дипломатическите и икономическите отношения с целия арабски свят в обмяна за това, че „Израел“ ще спазва международното законодателство, ще остане предположение, чиито срок ще изтече, ако окончателното урегулиране на конфликта няма да бъде подписано в установения едногодишен период.

Поставено пред избора с такава пределна яснота, „израелското“ ръководство ще бъде принудено да направи на палестинците най-привлекателното от възможните предложение по формулата „две държави“, което „израелската“ общественост признае за приемливо. И само от този момент – не по-рано! – могат да започнат сериозни и значими преговори.

„Израелската“ програма за колонизация прави практически невъзможно постигането на справедливо решения по формулата две държави (в противоположност на несправедливото решение във вида на бантустани на квази-държава за палестинците). Обаче, шансът за това все още се запазва. Ако времето вече е отминало, палестинците и останалия свят ще знаят и конструктивно ще фокусират своето внимание и усилия върху една единствена останала опция.

Много е възможно след като палестинците насочат всичките си усилия към перспективата за живот в демократична държава, където всички граждани имат равни права – а именно, така се позиционират САЩ и ЕС – и което, в крайна сметка, е идеална форма на политически живот – възможно е, много „израелтяни“ да започнат да смятат тази заплаха за по-малък кошмар, отколкото те традиционно са считали.

Възможно е, в този контекст „израелтяните“ да поискат да говорят с някои бели южноафриканци. Трансформацията на ЮАР от апартейда в напълно демократична държава е изменила и „висшата раса“, превръщайки се от парий в хора, с което се хвалят в целия регион и в целия свят. Това също така би гарантирало толкова силно и жизнено присъствие на бели хора в ЮАР, което е било невъзможно да се постигне посредством расистка идеология или натрапване на „независими държави“ на коренното население.

Всички нови преговори за спиране на окупацията на Палестина основано върху принципа на“две държави за два народа“ и с желание да се постигне мир въпреки, че да се постигне мира дори в определена степен на справедливост трябва да има твърдо установен дедлайн, неспазване на който заплашва със сериозни последствия. Лъжата по името „мирен процес“ е измислен само, за да се спечели време, и да се търпи това повече не е възможно.