Някой знае ли, къде се намира «Израел»?

29 април 2013

някой знае ли

 

 

 

 

Хавиер Коусо

 

Преди няколко дни се оказах в изключително недоумение от чутото по радиото. Заради справедливостта ще отбележа, че не за първи изпитвам това чувство. В ефира се обсъждаше предстоящия баскетболен мач между «Макаби» от Тел- Авив и мадридския «Реал», и треньорът на испанския отбор в своя коментар подчерта, че «Макаби» – е един от най-силните отбори в Европа… Европа ли? В този момент аз оставих  своите работи и си зададох въпроса, действително ли «Израел» се намира в Европа.

Предаването продължаваше, и диктора говореше за баскетболната «Евролига», в която участва «Макаби». Моето учудване отстъпи място на възмущението от мисълта за това, че расистска «държава» като «Израел», клинът на английско – американския империализъм в Близкия Изток, осъзнато се помещава в континент, към който тя не принадлежи. При това за повечето европейци няма нищо учудващо в това.

В процеса на изучаване на дадения проблем аз открих, че «Евролигата» се контролира от Европейската баскетболна асоциация (FIBA Europе). В нея членуват 51 страна, 50 от които географски са разположени в Европа (една от тях, Турция, териториално заема части от два континента – европейски и азиатски). «Израел» пък е несъмнена аномалия: на картата той може да се открие в Близкия Изток, а това, безусловно, е Азия.

Разкривайки в пълна мярка своята расистка същност, «Израел» се отказва от културни отношения със своите съседи – както с Палестина, която ционистите продължават да са подлагани на престъпната окупация, така и с другите страни на региона, голяма част които са откровено враждебно настроени по отношение към «държавата», възникнала в резултат на военна експанзия, основана върху смес на националистически и религиозни идеи.

От страна на «Израел» няма ни най-малък намек за стремеж към постигането на справедлив мир, насочен към установяването на добросъседски отношения в близкоизточния регион. В това се състоят  – корените на «израелската» шизофрения: да живее на арабска земя, но да мисли по западно; еврейска душа, американско съзнание и европейско тяло.

В значителна степен вината лежи и върху нас, допуснали присъствието в «Евролигата», «Евровизията», «Европейската купа» и т.н. на «страни», провеждащи апартейд по отношение на собственото арабско население и постоянно воюващи против невъоръжените палестинци.

Това е все едно в края на 20-ти век да приемем в своите  редици расистите от Претория за да може техния спортен и културен живот да протича по-далече от техните чернокожи съграждани. Западна култура, южноафрикански грабеж. Изведен в абсолютен чист расистки цинизъм.

Целта на това безумие – е «нормализацията», нещо подобно на забвение след геноцида. «Нормалното» се приема, забравеното не подлежи на съд. Приемайки расистка «държава» в нашето културно и спортно пространство, така ние изразяваме своето одобрение към кражбата на земя, окупацията, извънсъдебните разправи, депортацията, мъченията, използването на бял фосфор, бомбардирането на мирното население… в крайна сметка, ние признаваме правото да се извършва злото срещу други хора.

«Нормализацията» е престъпление на държавно ниво – и това е признание на насилие в качеството му на форма в международната политика, и това в съгласието с институционализиран ужас. Приемайки ги като равни, ние на свой ред ставаме съучастници.

Всеки гол, всяка песен – това е още една точка в касичката на безнаказаността  спрямо «Израел», който не уважава никакъв закон, освен закона на по-силния – своя закон.