Cамир ал-Айсави: сила на волята и твърдост.

1 май 2013

самир

 

 

Абд ас-Саттар Касим.

 

Самир ал-Айсави потвърди опитът, завоюван от народите на Земята, които са се борили за своята свобода. Той гласи: никакво оръжие не е в състояние да сломи твърдата воля на човека. Пред нея търпи фиаско и най-мощното оръжие.
Своята непоколебима твърдост ал-Айсави доказа на палестинския народ, че победа е за онзи, който е по-търпелив и по-издръжливи, и чиито поглед е устремен в бъдещето. Всичко това неизбежно ще постигне своите цели.

Бе казано, че политиката – е изкуство на възможното. Но ал-Айсави доказа, че това е настойчивост в постигане на възможното. Той прояви упорство, въпреки, че всички ние осъзнаваме, че физически той е много по-слаб от своите съкилийници. Той доказа, че силата не се заключава само в танковете, самолетите и автоматите,  а в силата на волята, убедеността в правотата на своето дело и в силата на вярата. Каква е ползата от оръжията, ако те се намират в треперещи ръце?! Каква е ползата от танка, ако го управлява този, който вътрешно вече е претърпял поражение? И какво значи слабост за онзи, който няма танк, но който притежава силна воля, способен е да се противопостави и да неутрализира действието на оръжията?

Човекът е силен със своите вътрешни убеждения. А неговото оръжие е способно само да поддържа неговата воля. А ако на него му липсва силната воля, то няма да му помогне никакво оръжие.

Със своята силна воля ал-Айсави заявява: нека бъде гладна стачка, но не капитулация. Той издържа 277-дневна гладна стачка. А ние, намиращи се извън пределите на затвора, молим пари от американците, защото иначе ще умрем. Въпреки, че ни е известно относно тези пари, които ще получим от Запада – не са нищо друго, освен като плата за нашата родина и нашите отстъпки по въпроса за неизбежността на нашите национални права. И за да се прослави ал-Айсави, ние трябва да знаем, че побеждават само онези, които имат твърда воля, гордост и достойнство. Самир ал-Айсави – не е просто човек, обявил гладна стачка. Той пише историята и е пример за подражание. И ние трябва да се поучим от него, а не да се отдаваме на многословни възхвали.

Самир ал-Айсави заслужава и хвала, и възхищение. Но, той би бил още по-щастлив, ако ние бяхме усвоили дадения от него урок и бяхме разбрали, че да се живее трябва с високо вдигната глава. Какво да изберем: гладни или сити стомаси? Празните стомаси – това е пътят към свободата, а ситите стомаси – ще ни доведат към още по-голямо унижение.  Дали гладните стомаси са една от формите на борба? Ако кажем на ал-Айсави, че това е така, то той няма да чака от нас повторение на неговия подвиг. Достатъчно е, ако ние се ограничим, че можем сами да произвеждаме и да нараства това производство. Само така може да се избегнат униженията от страна на американците.