Расисткият експеримент на „Израел“

6 май 2013

расисткият експеримент

 

 

 

 

 

 

Джамал КАНДЖ – „Израелските“ лидери са се научили майсторски да отвличат вниманието на международната общност от травиалните проблеми  и в същото време превръщат „мирните преговори“ в изчаквателен процес, за да сложат край на всякакви перспективи за мирното урегулиране.

При подкрепата на САЩ още преди 15 години до начала на днешния сизифов труд, „Израел“ е отклонил палестинското предложение за мир, настоявайки за неизпълнимите хамелеонови условия, които трябва да бъдат изпълнени преди началото на преговорите с Организацията за Освобождение на Палестина (ООП). Първо – и това стана по-късно закон в САЩ – отказ от „тероризма“ и признаването на „Израел“ без ответното признание от страна на ционисткия режим. ООП се подчиниха на изискванията на американците и започна днешния „маратон към мира“ през 1988 г.

След подписването на съглашението в Осло между ООП и правителството на Рабин дясно-радикалния премиер Рабин отклони палестинското признание като „непълно“, настоявайки ООП да анулира свой Устав, в частност, параграфите, където се съдържа призива към създаването на двунационална светска демократична държава върху територията на историческа Палестина.

 

И отново ООП се съгласи и мълчаливо отстъпи, а след това покани президента Бил Клинтън през декември 1998 г. на откриването на Палестинския Законодателен Съвет, анулирайки онези предварителни условия, които поиска новото „израелско“ правителство.

Бяха установени, като минимум, пет международни плана за мирното урегулиране през последните 20 години – съглашението в Осло, съглашението в  Уей Ривер, „Пътната карта“, конференция в Анаполис, „Планът на квартета“…

Всичко това е започнато по указанията на различните американски администрации, за да позволят на „израелското“ правителство „условно одобрение“ на предишните договорености. Фактически, днешния глава на държавният департамент Джон Керри предприема сега усилия, за да съживи Арабската мирна инициатива от 2002 г. и да я впише в „израелските“ искания.

Един от изпробваните върху международната общност трикове сега се опитва да приложи Натаняху, искайки от палестинците да признаят „Израел“ като „еврейска“ „държава“.

Тук следва да напомним, че „Израел“ досега няма дори Конституция, която да определя неговия характер, установени и признати на международно равнище граници също така няма.

Да се определя националната идентичност – това е вътрешно дело на всяка държава. Но иска от палестинците да признаят етноцентричния характер на „Израел“ е равносилно на искането от Панафриканския конгрес да признае ЮАР като държава на бялата раса в епохата на апартейда.

Професорът от Йелския университет Уилям Грехъм Самър през 1960 г. определи етноцентризма като „установяване на идеология, когато определена етническа група се намира в центъра на всичко и става своята култура над всички други“.

Основавайки се на трудовете на проф. Самър, психологът Доналд Кембъл със своите колеги изследва феномена на етноцентризма през 70-е години на миналия век. Той е стигнал до извода, че то е „психологическа конструкция, когато индивида е тясно асоциира себе си със своята етническа група и култура, стремейки се да разглежда всякакви икономически, политически и социални промени от гледна точка на тази тясна група“.

„Израел“ – е класически пример на етноцентризма. През 2012 г. е било проведено допитване, в което 59% от евреите са заявили, че са убедени, че евреите трябва да имат преимущества пред нееврейското население по въпросите на трудовото-устройството, в управлението, и в правителството.

За разлика от макиавелистските „израелски“ лидери днес покойния член на парламента Каган е бил по-откровен в изказванията си относно етноцентричното виждане за „Израел“, което е изложил през 1981 г. в книгата „Те трябва да си тръгнат“. Той е написал, че в „еврейската“ „държава“ арабите ще страдат от дискриминация. В такъв случай те ще са настроени враждебно, и единственото решение е – да се „отървем от тях“.

„Да се отървем от тях“ – така е звучал един много скъп европейски експеримент, който не се възприемаше на сериозно, докато не стана много късно…