Висша проява на човешка низост и несправедливост…

8 май 2013

висша проява

 

 

 

 

 

Сам Бахур

 

Вие сте се родили в някоя държава, да кажем в САЩ. По силата на това вие ставате гражданин на дадената страна. На вас ви издават паспорт, благодарение на който можете да пътувате в други страни като турист, като чужденец. Разбира се, можете да подадете заявка за придобиване на жителство или гражданство в чужда страна в съответствие с нейната имиграционно законодателство, и ако вашата молба бъде удовлетворена, то вие, може и да получите второ гражданство.
Имиграционните закони са сложни, не са еднообразни, а в демократичните държави те са формулирани така, че да не са дискриминационни – ако, разбира се, вие не сте евреин.

Ако сте евреин, то в една чужда “ държава“ по отношение на вас действа във висша степен дискриминационен закон, при това без ваше съгласие и при отсъствие на формални връзки между вас и тази „държава“. Не е важно, дали сте гражданин на Америка, Аржентина или Австралия; ако сте евреин, то някоя чужда „държава“, по нейното собствено твърдение, е в правото да говори от ваше име от онзи момент, когато сте се родили. Вие може да сте евреин в Аляска шесто поколение или бруклински евреин десето поколение – това няма значение. Даже ако вие и цялото ви семейство не са били никъде, освен своя роден град в Америка, въпреки това вас ви «представлява» чужда „държава“, при това вие даже не знаете нейния език. Тази чужда «държава» – е «Израел».

Закон в служба на дискриминацията

Каквото и да говорят, за палестинците, лишени от собствена родина, върху руините на която е основан «Израел», този съставен по оруеловски «израелски» имиграционен закон, наречен «Закон за “завръщането”», е висша проява на човешка низост и несправедливост.

Този «Закон за “завръщането”» се прилага само към евреи. Палестинците, станали бежанци в резултат от създаването на «Израел», както и палестинците, оказали се зад граница, когато «израелските» войски са окупирали тяхната земя, както това е станало  с моят баща, и даже онези палестинци, които живеят днес в качеството им на «резиденти» в Западния бряг или в Газа, напълно лишени от права за завръщане у дома и автоматично придобиване на гражданство. Между другото, думата «завръщане» пряко се отнася за палестинците, родени и израснали тук, култивирали тази земя и станали жертви на «израелски» етнически чистки, целта на които е строителството на нова «държава» – «държава», предоставили на евреите изключителни права на двете страни от Линията за примирието от 1949 година, известна като «Зелената линия».

Голяма част от световното еврейство пази мълчание по повод на днешната ситуация, при която евреина в продължение на целия свой живот чака специално приготвеното за него «израелско» „гражданство“. Всичко, което е нужно за неговото получаване – е да пристигне в «Израел» и да поиска неговото предоставяне. Отчасти по причина на ненормалност на тази практика за всеки евреин в света старателно ни убеждават в това, че той трябва да се зацепи с меча хватка в «Израел», без да обръща внимание на военните престъпления или неприкрит расизъм на ционисткия режим.

Амира Хасс, «израелска» журналистка от еврейски произход, вече няколко десетилетия освещава конфликта «отвътре» (тя живее сред палестинци в условията на окупация) и нерядко говори пред публика. Когато нейните слушатели – са евреи, тя всеки път започва своето изказване по следния начин: «Всеки евреин във всяка част на света има права върху „Израел“/Палестина [от Средиземно море до река Йордан], които напълно или частично са лишени всички палестинци».

След това Амира привежда конкретни примери: само евреи имат право да идват в историческата Палестина; само евреи имат право да живеят и работят във всяка точка на историческа Палестина; само евреи имат право на незабавна натурализация; само евреи имат право да живеят и да придобиват недвижимост в Йерусалим (палестинците в Западния бряг и в Газа от такова права са лишени), и така нататък – списъкът може да продължи до безкрай.

Палестинско-«израелския» «конфликт», както често го наричат, има множество аспекти. За да се разбере това струващо се неразрешимо стълкновение, е необходимо да се разглежда в контекста на историята на Близкия Изток и трагедията в Европа, започвайки от времето на Първата световна война. Обаче никаква трагедия, колкото и страшна да е, не може да се използва като предлог за дискриминация, а демократичните държави в съвременния свят не трябва да имат «право» да говорят от лицето на онези, които са техни граждани, живеят на разстояние хиляди километри от тях и не са дали пряко съгласие, да ги «представляват».

Президентът Обама е казал своята дума

«Поставете се на тяхното [палестинците] място». Ето към какво призова президентът Барак Обама група «израелски» студенти, събрали се в конферентната зала в Йерусалим, по време на своето неотдавнашно посещение в «Израел» и в окупирания Западен бряг. За «израелското» ухо това е много «смел» призив – към подобни изказвания «израелтяните» не са привикнали. В своята реч президентът е направил няколко «смели» твърдения, нееднократно отбелязвайки, че палестинците трябва да бъдат освободени от «израелска» военна окупация. Студентите няколко пъти са аплодирали тези политически заразени маркирано заявление на президента.

Придържащата се към десни възгледи върхушка на «израелския» режим, оглавяван от Натаняху, който не е бил поканен на това йерусалимско мероприятие, навярно кипящ от злоба само при мисълта, че президента Обама е общувал с «израелтяните» пряко, а неговите идеи по повод прекратяване на «израелския» произвол предизвикват аплодисменти от страна на «израелските» слушатели.
Аплодисментите, разбира се, са хубаво нещо, но е съвършено ясно едно: едва ли подобни аплодисменти може да се очакват, ако в залата присъстваха най-крупните организации, представляващи евреите, такива като AIPAC или «Антидифамационна лига». Ако президентът Обама искрено желае да види конфликта от палестинска гледна  точка, тогава вместо да хвали «Израел» като «успешна “страна” от имигранти», то той би следвало насочи своето ораторско изкуство към това, да даде на «израелтяните» да разберат, колко неправилно е състоянието на нещата, при което всеки евреин на земята има повече права в Палестина/«Израел», отколкото самите палестинци.

Фактът, че в «държавата» «Израел» отсъстват определени граници – при това, наличието на такива се признават на теория според международното право в качеството на един от ключовите критерии за държавността – недвусмислено показва привилегированото отношение на „международната общност“ (термин отнасящ се за САЩ) към «Израел» от времето на неговото основаване. Когато такъв привилегирован статут се усвоява от нация на генетично ниво, във всяка сфера на държавния живот се възцарява принципа за изключителността, който в крайна сметка подрива всеки проект на национална държава, било то ЮАР от времената на апартейда или «Израел» днес. И истината е в това, че именно еврейските общности в цял свят могат да спрат причиняването на «Израел» вреда на самия него.

Обаче, ако евреите от диаспората са способни да се съгласят с това, че «израелското» „гражданство“ за тях е запазено «завинаги», докато палестинците са лишени не само от гражданство, но и от възможността да реализират своите основополагащи права, то това означава, че те също така непосредствено участват в продължаващия десетки години апартейд против палестинците.