Оттеглянето на арабите от палестинския проблем плаши, преди всичко, самите араби…

10 май 2013

отливът

 

 

 

 

Абд ал-Азиз ал-Мукалих – Вестник «Ал-Халидж»

 

Сред онези, които се занимават с въпросите на Арабския Изток, повечето отбелязват поставянето на заден план проблемите на народа на Палестина.

Особено забележително това стана след вълните от революциите на Арабската пролет, преминали под лозунгите за справедливост, свобода и достойнство. Арабското общество е разделено по въпроса за построяването на приоритетите в условията на новите реалии. Възможно е, това твърдение да не се покаже спорно, ако се сравни ситуацията, отнасяща се за палестинския проблем, съществуващо в предреволюционния период, с онова, което се случва сега.

Отдавна на този проблем не се отдава необходимото внимание от страна на редица арабски държави. За него само се споменава на станалите рутинни форуми и конференции, свиквани от ЛАД. Като правило, всички изказвания, звучащи на подобен род мероприятия, могат да бъдат пример за словесна еквилибристика, след която не следват никакви практически мерки. Това, в частност, се отнася и за обещанията да се окаже финансова подкрепа, които постоянно звучат на арабските форуми, но така и си остават обещания.

Забележително е, че разговорите за падането на значимостта на палестинския проблем се водят не толкова, за да се обърне внимание на този централен за арабите проблем, колкото с цел да се подложи на критика новите режими, които дойдоха на власт в резултат на неотдавнашните революции, и да се разкрие тяхната безотговорна позиция по отношение на проблема от такава значимост и мащаб. Сред изказванията звучат намеци и преки обвинения, че тези режими, оставяйки настрана многото ключови проблеми, са насочили вниманието си към онези бивши съратници по революция, които са се оказали отблъснати от властта. А главна тема, около която се формира огъня на критиката, става мълчаливата и равнодушна позиция на новите режими относно извънредните претенции, направени от президента на САЩ Барак Обама в хода на посещението му в «Израел», в които той обяви Йерусалим за «историческа столица» на тази «държава». Такова не си е позволявал все още нито един американски президент! Това прозвуча като открито предизвикателство към арабите, и историята, и повечето от членовете на световната общност. Нещо повече, така наречените «революционни режими» игнорираха това заявление. От тяхна страна не последва никаква реакция, като че ли всичко това тях абсолютно не ги засяга.

По мое мнение, което споделят повечето аналитици, критиката, насочена в адрес на новите арабски режими, е доста своевременна и звучи по същество. Те не трябва да игнорират толкова деликатен и сериозен въпрос, даже, ако между тях и САЩ съществува временно съвпадение на възгледите при оценка на ситуацията. В крайна сметка, неизменимите факти не понасят договаряне или мълчание, особено ако това води до фалшифицирането на историята и влияе негативно върху националното съзнание. Това се отнася особено за Египет, позицията на който бе не само в подкрепа на палестинския проблем как арабски и хуманитарен по определение, но и другите, в които тясно се преплитат въпросите за историята и географията. И Палестина, и Египет са заплашени от обща опасност. Това е ционисткото образувание, което провъзгласи лозунгът: «Израел» – от Нил до Ефрат».

И ще бъде политическа слепота, даже безпрецедентна глупост, ако Египет или другите арабски страни откажат подкрепа на палестинския проблем, или, да кажем, заемат позиция, подобна на тази, която е заемал Ануар Садат и която в резултат от политиката на САЩ доведе до неговата гибел. Даже американските СМИ, независимо от техните безгранични възможности, не се отдаде да го оправдаят от обвинението в срива на Хартата на ЛАД и създаването на обстановка на разкол и раздробеност в кръговете на  арабските режими.

Пренебрежителното отношение към най-важните проблеми, имащи национално, общо-арабско и международно значение, води до игнориране на самата революционна идея и отказ от принципите, обединяващи и сплотяващи революционерите.