«Израелтяните» си присвояват Накба…

17 май 2013

израелтяните

Сюзан Абулхава – Преди няколко дни към мен се обърнаха представители на телевизионната програма «AlJazeeraStream» с предложение да взема участие в предаване, посветено на Катастрофата Накба.
Според думите на продуцента, бих била единствената палестинка в това предаване, и се предполага, че моето присъствие  ще «балансира» участието на няколко от поканените в предаването «израелтяни». Ето и точния цитата от тяхното писмо:

«Ние се стремим да отговорим на дадения въпрос от различни ъгли, и затова ние бихме искали да погледнем към Накба с очите на “израелтяните”, заемащи алтернативни позиции. Обаче, ние също така бихме искали в студиото към нас да се присъедини палестински гост, за да бъде балансирана дискусията. Както виждате, ние сме поканили 3-4 “израелтяни” и само един палестинец – но, както казах, сред “израелтяните” ще има такива, които открито критикуват “израелското” общество за неговите възгледи по този проблем. Разбира се, в нашето студио няма да бъде никой, който открито да отрича Накба».

След дълги размишления след незабавно възникналия в мен порив да откажа поканата, аз отговорих по следния начин:

«Аз разгледах вашата покана, и мен много ме огорчава факта, че вие организирате подобно обсъждане. Нещо повече, аз подозирам, че по аналогичен път в бъдеще могат да тръгнат и други, и аз искам да дойда при вас с една единствена цел – да не се допусне и занапред повторение на дискусии в предлагания формат. По този начин, аз съм съгласна да се появя при вас само при спазването следните условия:

1. Аз няма да «обсъждам» с «израелтяните» Накба под каквато и да е форма, и това трябва да бъде много добре изяснено.

2. По силата на гореказаното, предаването трябва да бъде разделена по някакъв начин, за да мога да следя хода на дискусията ви с тях. Аз няма да беседвам с «израелтяните»; но съм съгласна да обсъдя с интервюиращия това, което ще бъде произнесено в хода на дискусията след нейното приключване».

По-късно стана известно, че продуцента намери «друг палестинец, който пожела да дойде в предаването». На него му бе интересна причина на моите възражения. Но, аз считам за нужно да доведа до сведение на «AJStream», а така също, на кому това е  интересно, причините, по които подобно шоу ми се струва отвратително.

Тъй като сме принудени да облекчим нашата болка във формата на аналогия за облекчено разбиране и съпреживяване, то аз ще започна именно с това.

Представете си, че Германия не признава „холокоста“ по отношение на евреите. Представете си, че живеем в епохата, когато евреите се борят за признание на „холокоста“. А сега си представете, че този ден, когато евреите се оставят на печални възпоменания за най-великата колективна травма в тяхната история, на телевизионни шоу програми се появят децата на немските нацисти, разсъждаващи дали Германия е длъжна (и ако е длъжна, то как) да се занимава с въпросите, свързани с паметта на извършения от тяхната страна геноцид. И, разбира се, опитайте се да си представите символичния евреин, ролята на който се свежда до това, той да «балансира» толкова неуместно и некоректно публично обсъждане.

За съжаление, това, което прави «AJStream» – е събитие не безпрецедентно. След кървавите кланета в Сабра и Шатила през 1982 година, проведени под надзора и с одобрението на «израелските» ВС начело с престъпника Шарон марионетки -фалангисти, безпощадно разправили се с 3 000 палестински мъже, жени и деца, «Newsweek» публикува статия, озаглавена «“Израел” в мъки». С други думи, независимо от факта, че именно палестинците отново са подложени на най-жестоките форми на насилие за целия този период на този «конфликт», «Newsweek», както и «AJStream» днес, смята, че за най-голямо внимание е достойна темата «гласовете на несъгласните един с друг “израелтяни”». Те са решили, че е интересно да се изучава неизразимата болка на палестинците с очите на «израелтяните»!

Може безкрайно да се привеждат примери за присвоените от «израелтяните» всичко палестинско – земя и здания, наследство и култура, хумус и кускус, хроники и история. Сега наблюдаваме пример за присвояване на нашите най-дълбоки травми. Кога и как,  какъвто и да е образа на Накба е влязла в сферата на «израелската» компетенция?

«Израелтяните» нямат място в нашата болка, в мъките на нашето общество, които се родиха и подкрепят благодарение на техните собствени действия. С какво право «AJStream» смята за приемливо в този трагичен за паметта на палестинците ден да провеждат дискусия с участието на «израелтяните» относно това, трябва ли и каква именно трябва да е тяхната «страна» да признае дивите престъпления, извършени по отношение на народа, земята на който тя сега е окупирала? А, най-главното, с какво право само един палестинец да представлява и да придава легитимност на такова оскърбление?

Най-досадната и непростимата част от разглежданата ситуация е това, че някои от нас оказват съдействие на тази разновидност на империализма. Следва ли да го наричаме «емоционален империализъм»? колонизация на нашата болка? Палестинските организации канят «израелски» оратори на мероприятия в памет на Катастрофата Накба. Защо? Нима за тях няма нищо свято? Нима сред нас има недостиг на тези, които са преживели Катастрофата Накба? Нима има недостиг на палестински историци, активисти и интелектуалци? Трябва ли ние да се готвим към това, че и Накба ще бъде колонизирана от «израелските» гласове? Или пък паметта за Катастрофата Накба става реална само с одобрението на «израелтяните», подобно на това, както нашата история става реалност само тогава, когато «израелските» историци са копирали нашите книги и са пуснали на бял свят това, за което ние говорим в продължение на много десетилетия?

Единственият принос в дискурса за Катастрофата Накба от страна на «израелтяните» може да бъде безотговорната и недвусмислена молба за прошка, след което да последва разговор за овъзмездяване на загубите, репатриациите и компенсациите. Ето това е всичко! Да се организира публично обсъждане с «израелтяните» на проблемите за признание на нашата човешка природа – е оскърбителна идея и обидна сама по себе си, и двойно по възмутително е, че такова действие се разгръща в деня на  нашата памет и скръб. Палестинците и техните поддръжници в никакъв случай не трябва да подкрепят подобни начинания.

Изразявайки се с думите на нашия любим поет Махмуд Дарвиш, «Оставете… Нашата пшеница, нашата сол, нашите рани». Оставете в покой раната, която вие ни нанесохте. Просто оставете малкото нещо, което все още имаме.