„Гиганти“ и „учители“ нарича официоза на «Израел» онези, които призовават да се убиват палестинските младенци…

20 май 2013

 

гиганти

Джамал Кандж

 

Тази седмица палестинците си спомнят за националната трагедия, Накба, или Катастрофата, на която вече се изпълниха 65 години.

15 мая 1948 година «Израел» провъзгласява себе си за «държава» върху руините на 500 града и села, от които са били прогонени повече от 800 000 палестинци. През декември 1948 година Генералната Асамблея на ООН приема резолюция №194, призоваваща «Израел» да предостави на палестинските бежанци възможността да се върнат «в най-кратък срок».

Дадената резолюция открива след себе си списък от десетки актове, игнорирани в последствие от «Израел».

Отклонявайки се от изпълнението на гореказаното и други подобни на нея резолюции на ООН, «Израел» иска, да бъде признат в качеството на „«държава» за еврейския народ“. С това ционисткия режим сваля коренните жители – неевреи до степен «неканени гости», едновременно дават на потомците на приелите юдаизма европейски статут на «изконните жители» на Палестина.

Необходимо е да се отбележи, че представата за еврейската изключителност е започнала да се формира в края на 19-ти век.

Основател на съвременния политически ционизъм Теодор Херцл в своите записки е обозначил основните положения на ционистката идеология още през 1895 година: «Когато ние окупираме тази земя … ние трябва да се опитаме да подтикнем нейното низше население да напусне нейните предели … и да не им даваме никаква работа в нашата страна».

След гласуването на раздела за Палестина, проведено в рамките на ООН през ноември 1947 година, основателят на «Израел» Давид Бен – Гурион отново озвучи тези задачи, изразявайки безпокойство във връзка с това, че съгласно плана за разделянето на „еврейската «държава»“ ще заема само 60% от територията на историческа Палестина. Той е заявил: «Подобно устройство не обезпечава стабилно основа за „еврейската “държава”».

В резултат от проточилата се 6 месеца кампания на терор, на ционистите се е отдало съкратят «пречещото » им население на повече от 90 процент (!)

Институционалният расизъм, острието на който е обърнато  против оставяйки коренните жители, представляващи днес 20% от общото население на «Израел», бе допълнен с едикт от равините, подписан от редица «израелски» юдейски религиозни  деятели, в това число вече отдалия на дявола душата си равин Яаков Йосеф; даденият едикт е забранявал на евреите да вземат на работа араби или да им предоставят жилища под наем или помещения.

Йосеф също така е изказал подкрепа на книгата на равина Шапиро «Тора на царя» – религиозен трактат, допускащ убийство на неевреи.

Нещо повече, тази книга оправдава убийство на «младенци… предвид бъдещата опасност, която те могат да представляват, защото се предполага, че те ще израснат и ще станат зли, както и техните родители».

През изминалата седмица «израелския» главатар Натаняху назова Йосеф «гигант на Тората, учител и арбитър на еврейския закон».

През 2010 година бащата на Яааков – бившия главен равин «Израел» Овадия Йосеф – е заявил по време на проповед, че техния еврейски бог е създал „гои“ (неевреи) «за да служат на нас – без това те нямат място в света, [тяхната цел е да] служат на народа на “Израел”».

Даже режимът на апартейд в ЮАР би се е засрамил да превъзнася защитниците на «убийци на децата», но в «еврейската “държава”» Натаняху и безумните равини – фанатици  открито честват като «гиганти на Тората».

Расисткото и етноцентристкото отношение на «Израел» към неевреите не се  ограничава само с палестинците.

Резултатите от допитването, проведено миналото лято от Камил Фукс, специалист по статистика от Тел-Авивския университет, показват, че примерно 60% от еврейските ученици в 12-ти клас считат, че чернокожите африкански бежанци следва да бъдат прогонени от «Израел». В края на своето посещение в «Израел» архиепископ Дезмонд Туту – лауреат на Нобелова премия за мир и човек, непосредствено изпитал върху себс и тежестите на апартейда в ЮАР – със съжаление е отбелязал, че видяното от него много му напомня на «това, което се е случвало с нас, чернокожите, в Южна Африка».

Венец на етноцентричните проекти винаги са катастрофа. След 65 години от палестинската Катастрофа Накба, ционистите залагат фундамента за нов трагичен експеримент върху хората. «Израел» – е единствената «държава», където религиозно -етническата принадлежност автоматически определя възможността за придобиване на гражданство и където правата на коренния народ се отричат на основание «непълноценността» на майчините гени.

По същество, това е единствената «държава» в съвременната история, искащи признания на себе си  като «държава» една вяра за един „народ“…