Палестинското примирие и «обмяната на територии»…

20 май 2013

палестинското примирие

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Маджид Абу Даяк – Вестник “Ас-Сабил”

 

Паралелно с преговорите в Кайро, посветено на въпросите за палестинското примирие, резултат от които стана решението за активизация на този процес в течение на три месеца, в Рамаллах бе свикано заседание Изпълкома на ООП.

На него бе направено сериозно заявление: потвърди се готовността да се отиде на обмен с «Израел» за отделни участъци от палестинските територии, но само след постигането на договореност за извеждането на «израелските» войски на границата от 1967 година и в рамките „всеобхватното урегулиране“, включващо създаването на всички окупирани територии на Палестинската Държава със столица в Източен Йерусалим.

Указаният проблем има два аспекта. Първият се състои в това, че ръководството на Палестинската Администрация, която стои начело и на ООП, не приема в разчет проблема на примирието, необходимо за осъществяването на политическия курс, основан върху висшите национални принципи. Второ, ПА продължава своя курс, като се опира на нестабилна основа за постоянни отстъпки на «Израел». По-рано тя даваше съгласие за обмен на територии, постигайки консенсус с правителството на Олмерт. Сега ще отиде на аналогична договорка с правителството на Натаняху. Всичко това стана повод за Лигата на Арабските Държави да включат тази нова отстъпка в рамките на прословутата «арабска мирна инициатива», приета през 2002 година. Освен това, както показва първият от тези два аспекта, вътрешното примирие се разглежда от властите на Палестинската Държава как мост, водещ към възобновяването на «преговорите» и към нови отстъпки на ционисткия враг. Наистина, това е възможно само в случай, ако последният се съгласи с такава позиция на Палестинската Държава.

Още веднъж ми се иска да повторя, че примирието няма да донесе полза, заради отсъствие на единна съгласувана политическа програма, тъй като ще рухне при първото политическо изпитание. Даже, ако то преодолее «израелското» «вето», то няма да може да преодолее политически трудности.

Сега, що се отнася до вторият аспект на проблема. Властите в ПД  изначално се съгласява с изменението на границите и свалиха от дневния ред програма-минимум.

Създава се впечатление, че ръководство на ПД обезпечава подкрепа от страна на арабските ръководства за нови частични отстъпки, които води ЛАД с администрацията на САЩ около Сирия в обмен на изменение на нейната позиции по отношение на Палестина. Но всички тези усилия са обречени на провал. САЩ са напълно на страната на ционисткото образувание по палестинския въпрос.

Под чиито и да било прикритие – палестинско или арабско – не става дума за отстъпки на каквато и да било част от палестинската територия, даже мисълта за това е неприемлива за палестинците. Затова трябва да се направи всичко възможно ръководството на ПА да не позволи да се използва процеса на примирие за нови отстъпки на врага, които ще нанесат ущърб на правата на бъдещите поколения палестинци в своята земя. Палестинското примирие трябва да бъде построено на база политическа програма, която да не допуска никакви отстъпки на ционисткия враг.