«Икономическият мир»: целите, които преследват неговите инициатори…

6 юни 2013

 

икономическия мир

 

 

 

 

 

Д-р Ибрахим Абраш – Вестник «Фалястин ал-Йеум» –

 

 

Когато Вашингтон и Тел-Авив започнат да водят разговори за «икономическия мир», те видимо, считат палестинците и арабите малоумници. Смятат, че палестинския народ – е безродна гладна маса, на които са нужни само парче хляб и глътка вода.
И единият, и другият забравят, че палестинския народ през 60-те години на миналия век се надигна на национална революция, а след това осъществи две велики въстания Интифада, без да се обръщат за помощ към каквито и да било спонсори. Палестинците се вдигнаха на въстание и продължават революционната борба за своята свобода и независимост, а не за подаянието от САЩ или помощ от страна на международните агенции.

Това съвсем не значи, че палестинския народ се отказва от помощите и подкрепата от страна на онези, които съчувстват на неговите страдания и искрено вярва в неговото справедливо дело. Но той няма да приеме, за да не се отнасят към него като просяк, който е готов да отстъпи от своите национални дела в обмен на финансови и икономически изгоди. Освен това, самият термин «икономически мир» по своята същност е погрешен и лъжлив, тъй като никаква икономика не може да има приоритета, когато става дума за собствено национално съществуването на палестинците. Никакви милиарди няма да заменят политическата борба за връщането на окупираните територии. Защото не може да има народ без земя, която със сила са му отнели преди 65 години.

Когато говорим, че САЩ и «Израел» «забравят» или игнорират, че финансовите обещания при политическите разчети ще накърнят политическите права на палестинците, тъй като това има място в случай с инициативата на Дж.Кери, ние не правим някакви открития. Едно време циониста Шимон Перес в своята книга «Новият Близък Изток», говорейки за регулирането, е отдавал приоритет на икономическата съставка на този процес. В частност, той радушно е описвал, че «еврейската гениалност» в съчетание с арабските и чуждестранните капитали ще обезпечат икономически ръст в региона, и това така да се каже ще способства за постигането на мира в Близкия Изток. Отявленият ционист обаче, не си е поставял за цел нито обезпечаването на икономическия ръст, нито достижението на мира в региона. Той се е стремял да отвори вратата за нормализацията на отношенията с арабите за сметка на правата на палестинците. А икономиката тук влиза само в ролята на примамка за палестинците и арабите с цел да се придобие това, че те да направят крачка в направление за признание на «Израел» и нормализация на отношенията с това адско образувание.

Що се отнася до Вашингтон, той е пожелал да подготви региона за преодоляване на последствията от Втората война в зоната на Персийския залив. А самият «Израел» би искал, да отиде към незначителни отстъпки за палестинците, получавайки много, откривайки за себе си врати към арабския свят. Освен това, за Вашингтон е необходимо да се сдобие със спокойствие в региона, за да си развърже ръцете за това, че да възглави новия ред. От това можем да си представим ситуацията по следния начин: на първите етапи позицията на палестинските преговарящи, както ни дава да разберем «израелтяните», че те са онзи ключ, който ще отключи за Тел-Авив вратата, водеща към посока на арабския свят. По този начин, в ръцете на палестинските и другите преговарящи е била коз – за нормализация на отношенията. Но се случи така, че «Израел» се отказа от своите обещания, още повече, за него са били открити вратите в много арабски и мюсюлмански столици и, следователно, отпада необходимостта да се отива на каквито и да било отстъпки към палестинците.

Някой може да каже, че времената на националния и ислямския характер на палестинския проблем вече са отминали, и държавите постъпват така, както това изискват техните собствени интереси. И до някъде ще е прав. Обаче, политиката е свързана не само с егоистичните икономически интереси. Тя трябва да обезпечи далече отиващите стратегически интереси. А това изисква придържане към определени морални позиции и задължения, особено, ако това касае държавите, които са свързани с общи ценности. Например, когато Вашингтон приема решение да обяви бойкот на някоя държава (под предлог могат да бъдат приведени най-различни неща, но днес за Белия дом най-популярно е да обвини тази държава в «подкрепа на тероризма), европейските държави единодушно излизат в подкрепа на САЩ, даже, ако те самите понесат при това икономически загуби. За тях ценностите са общи с американските, и са по-важни от икономическите интереси. А какво да се каже за арабските държави, които трябва да бъдат свързани с нещо по-силно, отколкото това, което свързва страните от Запада? Арабските държави са свързани с обща история, национална принадлежност, религия, език, обичаи и традиции. Нима това не е абсурд, когато някои арабски държави бързат да изгладят отношенията си с «Израел», без да имат нормални отношения между себе си?! Нима това не е абсурд, когато някои арабски държави нормализират отношенията си с «Израел», и в същото време отношенията им с братските арабски страни са прекъснати или преживяват период на напрежение?! Нима не е абсурд, когато се събират арабските армии и харчат арабските пари за война против някое от арабските правителства вместо да се борят против «Израел»?!

Днес ситуацията е печална. Арабските режими сега са в период на пробуждане, и престанаха да бойкотират «Израел». Да те и не могат да враждуват с ционисткото образувание, оставайки послушен инструмент в ръцете на САЩ. Създава се впечатлението, че между повечето арабски режими и САЩ е постигнато взаимно разбиране относно това, че първите трябва постепенно и тайно да прекратят бойкота към «Израел» и да не възпрепятстват дейността на политиците, икономистите и журналистите, които се борят за нормализация на отношенията с ционисткото образувание. В обмен за това на указаните режими ще се позволи да говорят каквото им е угодно за бойкота на «Израел» с рязък тон. Днес повечето арабски СМИ са се оказали опитомени от «Израел». Арабският капитал също така е свързан с тях – достатъчно е да си спомним форумите в Давос и членството в ВТО.

По този начин «икономическият мир» не е нещо ново за палестинците, нито за близкоизточния регион. Вашингтон усети, че арабския регион е попаднал под негово подчинение. А защо пък и не, та нали Лигата на Арабските Държави се управлява от Катар, а всички арабски режими или са отслабнали от граждански войни, или преживяват икономическа криза, което е заплаха за тяхното съществуване. И това, което е било невъзможно вчера, може да се получи днес.

Нас ни тревожи това, че някои палестински политици и бизнесмени са готови да имат работа с инициативата на Кери поради най-различни причини. Те са готови да се подадат на съблазънта със стойност от 4 млрд. долара, за които каза американския емисар. Изглежда, че те не са научили нищо от урока на Аннаполиса, международна конференция в края на 2007 година, на която бе тържествено обявено  за отделяне на 7 млрд. долара. Обаче, след две години преговорите стигнаха до задънена улица, а палестинците в Западния бряг на река Йордан през септември  2012 година се надигнаха на «гладна революция», в резултат на която едва не рухна режима на Палестинската Администрация.

И още. Инициативата на Кери е неотделима от събитията в Близкия Изток. Нейната цел съвсем не е създаването на палестинска държава или оживление на палестинската икономика, а опит да накара ООП да се върне на масата за «преговорите», за да се установи затишие на палестинско -«израелския» фланг. Това е необходимо на Вашингтон и «Израел». Ние се опасяваме, че с цел да се наложи на палестинците «икономическия мир» ще се използват и някои арабски режими. Всичко това изисква от палестинците да заемат ясна позиция, отхвърляща прокарващия от Вашингтон и Тел-Авив проект, около който водят търгове някои деятели на палестинската сцена.

Така нареченият «икономически мир» ще доведе беди. Защото под това съгласие ще започнат крачките по нормализация на отношения и политически партньорства между палестинци, араби и «Израел». И всичко това ще се случва за сметка на политическите и национални права на палестинския народ.