Лъже-факелът

7 юни 2013

 

лъже факел

 

Ури Авнери – Депутатът от парламента и министър на финансите на «Израел» Яир Лапид тържествено обяви, че всички свои важни речи той ще произнася извън стените на еврейския законодателен орган, а там ще поглежда само толкова, колкото изисква закона.

Причина: членовете на опозицията го прекъсват. Той не може да построи своята мисъл, когато го прекъсват. Но, а отчитайки обстоятелството, че той е свикнал да говори при подкрепа на теле-суфльор и без никакви външни намеси, поведението на несъгласните с него колеги му пречат.

Какво говори всичко това за него?

За 10 години пребиваване в парламента аз съм говорил пред депутати от трибуната примерно 1000 пъти – това е своего рода рекорд. Аз винаги страстно съм мечтал да не ме прекъсват: недружелюбните възражения «от място» са съживявали изказванията, позволяваха ми  да отговоря на критиката, прояснявали са позициите на страните и са обезпечавали широко осветяване на дебатите в СМИ.

А и аз самият често съм прекъсвал другите. Искрено ми харесват «Zwischenrufe » – така немците наричат депутатските реплики – в които аз мога с няколко думи кажа това, за което в друг случай ще ми трябва да произнеса цяла реч.

Такъв постоянен обмен на мнения представлява същността на парламентарна дискусия. Той изпитва остротата на вашия ум, владение на предмета и общата пресметливост. Без него дебатите биха били непоносимо скучно упражнение в многословие.

Аз помня един министър, който претърпява неуспех всеки път, когато са го прекъсвали. Той се казваше Ариел Шарон. Трябваше някой да прекъсне Шарон в средата на изречението, и той започва видимо да се вълнува, обърква се и започва да говори отначало. Но Шарон бе генерал, а генералите не са свикнали да ги прекъсват обикновените смъртни.

И така, пред нас (относително) млад човек, журналист и телевизионна звезда, който не понася, когато мислите му – такива, каквито са – биват прекъсвани.

Така, че какви са тези, позволете да попитам, за прекрасни мисли?

Ето вече няколко месеца Лапид е център на вниманието в «израелската» политика. И не само в «Израел». Списание «Time», бе скандализирано, защото помаза Натаняху на «царството» в «Израел» – «цар Биби»! – нарече Лапид една от 100 най-влиятелни персони в света. И сега ние сме просто задължени да разберем, за какво мисли Лапид.

В хода на своята извънредно успешна предизборна кампания, при подкрепата на местните пиар и американски съветници, Лапид внимателно е избрал няколко от онези, от които не е отстъпвал практически нито на крачка.

Ето трите негови главни обещания:

Първо, да спаси средната класа, която, по негови твърдения, е изпитал върху себе си всички тежести при предшестващите правителства.

Второ, да се сдобие с «равенство (в носене на) бремето», т.е. да накара ултра-ортодоксални евреи да служат в армията наравно с всички останали. От основаването на «Израел» стотици хиляди от тази категория население са били освободени от военна повинност – както и арабските граждани, но по други причини.

Трето, да презареди «политическият процес» (термин, използван в «израелския» дискурс за да избегне ужасната дума «мир») с цел за постигане на достигане на «постоянно решение» върху основата на модела две държави.

Както се изясни, всички три обещания са откровена лъжа.

На никой с точност не е известно, какво е това «средна класа». Очевидно, следва да се смята, че «средната класа» се разполага някъде по средата между мерзките богаташи и презрените бедняци. А с този признак се характеризира почти цялото население, или, най-малко, значителната негова част.

Да се определи, в какво се състоят социално – икономическите предложения на Лапид, не е просто, тъй като той ги променя постоянно. Обществеността вече е свикнала с този спектакъл: сутрин Лапид предлага някаква мярка за съкращаване на дефицита, на обяд правителството е обхванато от рев на несъгласие, и вечерта предложението тихо се отказва.

Освен това, проектобюджета за текущата и следващата година практически е готов. Огромен дефицит – за който Лапид не трябва да бъде винен – ще бъде платен – но, за сметка на средната класа.

Налозите за богатите ще си останат минимални. Транснационалните и другите крупни корпорации няма да плащат почти никакви налози. Обемът средства, отделяни за нуждите на бедните, ще бъде орязан.

Сега вече е съвършено ясно, че Лапид – е главният бенефициент от мащабните социални протести с двегодишна давност – всъщност, както и Натаняху, е горещ поклонник на Роналд Рейгън и Маргарет Тачър.

Във връзка с това си спомням думите на царя от Библията: «Отец мой ви е наричал хлисти, а аз ще ви наричам скорпиони!» ( I Цар. 12:14)

Магнатите вече го обичат от все сърце.

Втората по значимост фигура в партията на Лапид – след самия Лапид – е Яков Пери, много богат магнат и бивш началник на Шин-Бет. И буквално тези дни из-под перото на ръководената от него комисия излезе доклад, посветен на армейското «бреме».

На пръв поглед изглежда, че това е крупна победа за лагера на анти-ортодоксите. Накрая освобождаването на ортодоксите от служба в армията ще дойде края. С изключение на неголям брой «изявени студенти», такива са примерно 1800 за година – млади ортодокси ще служат три години. Но трябва само да се надникне в доклада, въоръжавайки се с микроскоп, и пред очите излиза съвсем друга картина. Масовият призив на младите ортодокси в армията ще започне само след четири години, а дори и по-късно. В «израелската» политика 4 години са равнозначни на цяла вечност – и това по най-скромни сметки. Напълно е възможно, че по това време, след поредните избори, Лапид и неговия отбор да отидат в миналото.

Фактът, че армията не изпитва особен ентусиазъм по повод на този проект, е напълно понятен и обясним. В действителност редиците на батальоните ще бъдат запълнени с други частни лица.

Единственият победител от тази сварка ще излезе доведеният политически брат на Лапид по кръв – новият министър на икономиката и религиозните дела Нафтали Беннет. Беннет, е представител на „заселниците“ и другите «национал – религиозни» екстремисти, погребал другата част от доклада на Пери. Студентите от религиозните училища с военен уклон, които в настояще време карат 16-месечна служба, са искали да накарат да служат 20 месеца. Тези «заселници йешиви» – са известен разсадник на расизма и ултранационализма, но техните студенти изобщо не горят от желание да служат толкова дълго, както и техните «светски» събратя. На Беннет се отдаде да се сдобие със съкращения на предлагания допълнителен срок на служба до един месец: сега неговите войнствени протежета ще служат само 17 месеца.

През изминалата седмица Лапид ни демонстрира майсторско владение на навиците на пиара: той заплаши Натаняху с правителствена криза, ако неговото искане по един доста незначителен въпрос няма да бъде изпълнено. Натаняху отстъпи, и Лапид победи. Слава на победителя!

И така, какво може да се каже за Лапид, човекът на мира?

По време на своята предизборна кампания той изглеждаше като «левоцентрист». Цялото му поведение показваше, че той е «един от нашите », че той принадлежи към светския, либералния, центристкия секторна обществото, който също така се асоциира със съмнителния стремеж към мира.

Лапид произнасяше успешни разплакващи фрази в подкрепа на модела на двете държави. Но, подозренията за неговите възторжени привърженици е трябвало да са възникнали още тогава, когато той приема решение да започне своята кампания, и не където и да е, а в «университета» на Ариел – бастиона на «заселниците».

На следващият ден след изборите Лапид отиде на сделка с десния радикал Беннет, с който него сега го свързват нерушимите и непоколебими братски връзки. Както гласи известната еврейска поговорка, «не туко така врабецът се обръща към враната».

Тази седмица Лапид подари на «университета» на Ариел допълнителните 50 милиона шекела – твърде много като размер за подкупа на «заселниците» в същото време, когато социалните разходи се съкращават до минимума! Между другото, колосалните суми, отделяни от правителството за подкрепа на заселническите колонии, не са намалели в лапидоския бюджет нито с един шекел.

В интервю за вестник «New York Times» Лапид е изложил своя план за мирното урегулиране: палестинската държава с «временни граници» (на практика това е по-малко от половината от територията на Западния бряг, т.е. около 11% от историческа Палестина), Йерусалим е «неделим» и оставя напълно под контрола на «Израел».

Властите на Държавата Палестина реагираха почти мигновено: това е абсолютно неприемливо. Даже непримиримият Джон Кери не съумя да сближи страните на подобна основа.

Всичко това изигра лоша шега на Лапид. Обществото, в това число много (ако не почти всички) от онези, които са гласували за него на изборите, са се разочаровали от своя герой. На толкова ранен етап от своята нова политическа кариера той вече се е показал като повърхностен тип – не заслужаващ доверие притежател на приятна външност, маскиращ неискреността с помощта на гладки слова. Обещаната от него «нова политика» подозрително напомня за омръзналата на всички стара политика, а то и изобщо изглежда много по-лошо от преди.

Има проблеми къде по-сложни и сериозни, отколкото въпроса за бъдещето на кариерата на Лапид. За «Израел» е жизнено необходимо новото поколение от активистите за мир и социална справедливост създаде нова сила, която може да участва в следващите избори. Жестокото разочарование от Лапид, за съжаление, може да отврати много млади хора от политиката.

Този сияещ факел (буквалното значение на името Яир Лапид) е близко до това да го изгасят…