Окупация ли? Каква окупация?..

14 юни 2013

окупация ли

Ури Авнери –

 

Всички хора наградени с определени механизми на отрицанието, които им позволяват да се спасят от срама, страха, чувствата на вина и болка, съпътстващи извършването от тях неправилни постъпки. Но не рядко вместо да признаят провала, ще видят реалното положение на нещата и ще започнат да го променят към по-добро, те избират пътя на отрицанието.

Наистина, отрицанието струва скъпо на отрицаващия. Умственото усилие при самозалъгването нанася сериозна  вреда на психиката. Онзи, който отрича фактите, пряко заявява за проблемите на собствената си психика. На такава личност е нужно лечение.

В продължение вече на 46 години ние сме в подобно състояние. Ние отричаме един от най-важните феномени на нашето съществуване като нация – а може би и най-важния: окупацията.

Можем да се обърнем към баналната метафора за огромния слон в стаята, чието присъствие отричаме. Слон ли? Какъв слон? Тук ли? Ние много внимателно се промъкваме покрай слона и старателно гледаме встрани, за да не го забележим. В края на краищата, той не съществува.

Ние господстваме във всички отношение над другите народи. Това оказва влияние върху всеки аспект на нашия национален живот – върху нашата политика, нашата икономика, нашите ценности, нашия военен апарат, нашата правова система, нашата култура и така нататък. Но не виждаме – и не искаме да видим – какво се случва само на няколко минути път от нашия дом, от другата страна на черната линия, известна като Зелената линия.

Така сме свикнали с тази ситуация, че я смятаме за нормална. Но, окупацията по своята същност – е ненормално, временно явление.

В съответствие с международното право, окупацията има място, когато една държава завоюва част от териториите на друга държава по време на война и след това, в качеството си на окупирана страна, я държи до момента, докато не се установи мирът. По силата на временен характер за окупацията, международното право налага твърди ограничения на окупиращата държава. На него не му се разрешава да премества свои граждани в окупираните райони, забранява му се да строи тама заселнически колонии, забранява му се да изземва земи и т.н.

«Израел» е изобретил нещо безпрецедентно: вечна окупация. През 1967 година, поради това, че никой не се е опитвал да накара «Израел» да върне окупираните територии, то на Моше Даян му дошло наум блестяща идея – да запази окупацията завинаги. Ако «Израел» осъществи анексия на тези територии, ще му се наложи да предостави на окупираното население граждански права. Но при окупацията може да се държи контрола, без да се дават на завоювания народ никакви права – нито права на човека, нито граждански права, и никакви  национални права, разбира се. Истинско Колумбово яйце!

Ние сме народ „нравствен“ – най-малко така ни се струва. Как разрешаваме противоречието между нашата висока нравственост и очевидните безнравствени обстоятелства? Ами много просто: отиваме към отрицание.

«Властта развращава, – е казал британският държавен деец лорд Актън. – А абсолютната власт развращава абсолютно». Окупацията –това е най-абсолютната власт от всички възможни. Тя е развратила всичко хубаво, което сме имали – армия, обезпечаваща продължение на окупацията, войници, принудени всяка нощ да тероризират мирното население, държавни органи, приемащи закони на тъмно, съдии, претворяващи законите на окупацията в живота, и цяла «страна», която всеки ден нарушава нормите на международното право.

Ако се запитаме, какво се е случило с нашата «страна», ще ни се наложи само да отворим очи и да погледнем към слона.

«Който осъзнава и оставя [своите престъпления], той ще бъде помилван», – гласи книгата с Притчи. Не е достатъчно да си признаеш извършеният грях; ние сме длъжни да напуснем престъпния път, който сме избрали. В нашият случай, за да се спасим, сме длъжни да се откажем от окупираните територии.

Но до тогава трябва да си признаем, че в нашата действителност има нещо съвършено неправилно.