Безчинствата на «Израел» и американското покровителство…

17 юни 2013

 

безчинства

Д-р Фаузи Али ас-Самхури – Вестник «Ас-Сабил» –

 

Минаха 65 години от палестинската Накба, трагедията на Палестина, постигнала нейната земя, нейния народ и идентичност, както и 46 години откакто в резултат от пораженията през юнската война в 1967 година бе заграбена останалата част от Палестина, сирийските Голански възвишения и египетски Синай.

Това крупно поражение на арабските режими стана повратен момент в съдбата на Палестина и арабските народи. То се проявява и в това, че обикновените хора отхвърлят резултатите от това унижение. Моралният дух на арабите не бе сломен и не ги постави на колене.

Ционистките банди не биха могли да окупират Палестина, ако не бе политическата, финансовата, военната и моралната подкрепа от страна на британските империалисти. Именно те, следвайки буквата на прословутата «декларация на Балфур», направиха всичко за  създаването на еврейското образувание. Британия продължи своята политика, натрапвайки през 1947 година на Лигата на Нациите резолюция за разделянето на Палестина, което е позволило на ционистките банди да обявят създаването на своя «държава», която бе призната от СССР и САЩ.

Подобен род подкрепа и признание на „държавата“-завоевател и окупант стана удар по логиката на правото, чиито място което зае правото на силата. Такива понятия като законност и право на народите да живеят свободно, достойно и безопасно в границите на своята историческа родина са били отделени настрани.

Безграничната политическата, икономическа и военната подкрепа от страна на западните държави, оказвана на «Израел», продължава, независимо от това, че неговите главатари са проявили много ярко своята терористична същност. Те са извършили много кървави престъпления против палестинския народ, попадащи под определението за «военни престъпления» и «престъпления против човечността». Благодарение на западната подкрепа, изкуствено създаденото образувание стана най-силното във военно отношение в региона, което му позволи в 1967 година да разгърне агресията си.

Но тези западни държави, начело със САЩ, не се е ограничило. Те винаги са спасявали «Израел», налагайки вето върху всяка резолюция на Съвета за Сигурност към ООН, осъждаща ционисткото образувание.
Разбира се, с това САЩ – световния жандарм безсрамно са потъпквали принципите за справедливост и равенство между държавите, поставяйки ги в подчинено положение. Именно, такава подкрепа на «Израел» от страна на САЩ и Западна Европа е поставила тази «държава» над нормите на международното право и му е позволила с пренебрежение да се отнасят към международната общност  и неговите решения, които тя неведнъж  високомерно е наричала «обикновени мастила на листа». Тази подкрепа стои зад неотстъпчивостта на «израелските» главатари и техни я отказ да се подчинят на международните резолюции и решения, изискващи да се уважават правото на народите на самоопределение и забраняващи окупацията на чужди територии чрез прилагането на сила.

Абсолютната подкрепа на «Израел» стана за него подбуждащ момент, за да се откаже от спазването на задълженията, договорени в подписаното в Осло прословуто съглашение, предвиждащо, в частност, създаването към средата на месец май 1999 година Палестинска Държава.

От тогава «израелското» ръководство прави всичко, за да се отклони под всякакъв предлог от изпълнение на съглашенията, подписани с властите на ПА и ООП. Нещо повече, ционисткото ръководство продължава да конфискува палестински земи, увеличава строителството на незаконни еврейски заселнически колонии и издигането на расистката разделителна стена. Това ръководство продължава да държи в блокада палестинците, живеещи в Сектора Газа. Това масово наказание не трябва да се разглежда по друг начин, освен като военно престъпление. И всичко това се случва пред очите на САЩ и на техните западноевропейски  съюзници.

В тези условия от ръководствата на ООП и не влизащите в нея фракции се изисква да се обединят на базата на национална програма, за да прекъснат «израелските» замисли, подкрепяни извън граница, и да се сложи край на окупацията както и да се осъществи националната мечта, свързана със създаването на независима Палестинска Държава.