«Да държат населението в постоянно неведение…»

19 юни 2013

да държат

 

 

 

 

 

 

Тамара Фляйшман –

 

«Десет минути очакване на опашка пред военен пост и още три минути в зоната за проверка бе достатъчно, за да се разбере, по какъв начин те претворяват  в живота заявената цел – “да се държи населението в постоянно неведение”» – думи на един от високопоставените «израелски» офицер.

Вкарват хората в зоната за проверки на групи по трима. Преди мен на редицата стоеше възрастен мъж: той е изкарал от джобовете си метални изделия и ги сложи в пластмасов поднос, който след това тръгна по конвертната лента към металотърсача. Мъжът представи удостоверение за самоличност и разрешение за преминаване през войниците, намиращи се зад бронирани стъкла.

Войниците с помощта на компютри щателно изучаваха неговите документи; те няколко пъти поискаха, той отново да им представи удостоверение си, и му заповядаха да прекара разрешението в неголяма цепнатина в стената. Получавайки разрешение, войниците веднага го конфискуваха. Мъжът застина; на лицето му се изписа ужас. «Защо?» – попитах аз. «Защото така», – отговори войникът. «Това не е отговор», – продължих аз. «Това е секретна информация», – каза войникът. Аз не му отстъпвах. Войникът поясни, че заповедите са дошли отгоре.

Палестинецът, гледащ ту към войника, ту към нас, две «израилтянки», които той никога не е виждал и, вероятно никога повече няма да види, улови нотки на солидарност; той като че ли очакваше, че ние ще го спасим. Накрая, той попита така, като че ли целия му свят се стовари за един миг: «Какво да правя по-нататък?» – «Идете в DCL, но побързайте, докато не затворят», – отговориха войниците.

Объркан и смутен, той се втурна към изхода, прокарвайки си път през тълпата от хора. Неговото имущество – телефон, връзка ключове и няколко монети – останаха да лежат в пластмасовия поднос.

Ние тръгнахме след него и му предадохме неговите вещи през металната решетка.

Там имаше и една жена, преминала дългия път от Наблус. Пристигнала на КПП, дишайки тежко, и ни разказа, как преди 11 години войниците се нахлули в нейния дом и убили съпруга й, оставяйки я сама с десет деца. Неотдавна един от тях се разболял и бил настанен в болницата «Мукасед» в Източен Йерусалим, и именно там отивала сега. Тя е единствената, на която се отдаде да получи разрешение за посещение при сина й от окупационните власти. Неговите братя – децата на човека убит от войниците – се считат като заплаха за «държавата» «Израел», и затова не им е позволено да поседят до леглото на болния си брат.

Преживявайки всички тежести на нерадостния си живот, палестинците са принудени да скитат от една ограда с решетки към друга – и всичко това заради оцеляване. Ние направихме само няколко крачки с тях, но това бе достатъчно, за да преминем на другата страна, и там почувствахме, че са ни ударили в корема с ботуш с шипове.

Или, както гласи анонимния надпис на кулата: «Позор за света е този контролно –пропускателен пункт».