„Преговори“, които водят до никъде…

19 август 2013

 

преговори

 

 

 

 

 

 

Халид АМАЙРИ – Организираните под егидата на САЩ т.н. „мирни преговори“ между откровено наглия и самоуверен ционистки режим от една страна и Палестинската Държава от друга трябва да бъдат възобновени в Йерусалим.

Рамаллах предупреждава, че няма да седне на масата на „преговорите“, докато „Израел“ не спре експанзията с незаконните еврейски заселнически колонии, която повечето наблюдатели считат като главно препятствие за сключването на мир.

Обаче освен изкуствено създадената еуфория около възобновяване на „процеса“, няма никакви съществени поводи за оптимизъм.

В палестинският лагер никой не разчита, че новия рунд на „преговорите“ ще се окаже по-резултатен, отколкото предишните. Един от функционерите на ООП (Организация за Освобождение на Палестина) из подразделението, отговарящо за „преговорите“, при условията на анонимност разказа следното: „Ние решихме да реагираме позитивно на непрекъснатите искания и молби на САЩ за възобновяване на „мирния процес“, за да угодим на американците и да избегнем възможните обвинения, че провеждаме политика на постоянен отказ“.

С друга страна, Рамаллах, както обичайно е представен да изглежда като умоляващ „Израел“ за „отстъпки“, които повечето палестинци, включващи дори и умереният президент Махмуд Аббас, считат за „израелски“ задължения.

Във вторник, 13 август, „Израел“ освободи няколко палестински затворници, които са прекарали повече от четвърт столетие в занданите заради съпротивата им против чуждата окупация на своята Родина.

Освобождението на палестинските борци за свобода, което предизвика възмущение в „израелското“ общество, бе разгледано като „жест на добра воля“ към президента Махмуд Аббас.

Болшинството обикновени палестинци са силно обезпокоени от американско-„израелския“ натиск върху Палестинската администрация за статута на Йерусалим, както и от правото на милиони палестински бежанци и техните потомци на завръщане в Палестина, откъдето те са били прогонени под дулата на ционистките автомати.

И независимо от освобождението на малък брой затворници, малко вероятно е възобновяването на „мирните преговори“ да ни придвижат напред.

Има три причини, подкрепящи тази гледна точка. Първо, „Израел“ не се съгласява да върне откраднатото през войната от 1967 г., а да не говорим, че трябва да разрешат на палестинските бежанци да се завърнат по домовете си.

„Израелското“ общество е изключително екстремистко, за да отиде на достойно и справедливо мирно съглашение с палестинците. Нещо повече, всяко „израелско“ правителство, съгласило се да върне Западния бряг и да отстъпи в границите от 4 юни 1967 г., извършва политически суицид (самоубийство).

Второ, САЩ няма нито политическа воля, нито желание да окаже натиск върху „Израел“, особено, ако такъв натиск ще накара ционисткия режим  да преразгледа своето нагло поведение.

Трето, палестинският народ просто ще отклони всяка „мирна сделка“, ако в нея не бъдат защитени неотменните права на нашия народ.

Както всички знаем, арабската общност се намира в не добро състояние през тези дни, и всяко съглашение между „Израел“ и Палестинската Държава ще бъде отражение на ужасния статус-кво в арабския свят. Несъмнено, това ще позволи на ционистите да наложат своя диктат  на палестинците.

Възможно е, някой да каже, че палестинския въпрос е много сложен, за да бъде разрешен с помощта на обикновените методи за разрешаването на конфликта, отчитайки религиозната, националистическата и емоционалната съставни части на кризата.

И в крайна сметка, за едно столетие светът така и не можа да реши палестинския въпрос. И няма никакви причини – освен оптимизма на някои официални представители на САЩ – да се вярва, че конфликта сега е по-разрешим, отколкото да е бил преди 40, 50 или 60 години. Вярно е по-скоро, обратното…