Сатанинската усмивка на ционистката „темида“…

20 август 2013

 

темида

 

 

 

 

 

 

Тадас БЛИНДА –      Петима палестински младежи на 16-17 години могат да се окажат за 25 години в „израелски“ затвор по обвинение в хвърляне на камъни.

На  14 март тази година  лек автомобил под управлението на еврейката Битон, жителка на незаконния населен пункт Якир, се сблъска с паркиран товарен камион на път № 5 в окръг Салфит. Водачът и трите негови дъщери, намиращи се в машината, са пострадали, като една от тях  – много сериозно.

„Заселничката“ е заявила, че ПТП-то е било провокирано от палестински деца, които са хвърляли камъни по нейната кола. Водачът на камиона първоначално е заявил, че е спрял заради спукана гума, но по-късно е променил своите показания, казвайки, че е „видял  камъни, лежащи около пътя“ (??) Други свидетели на произшествието няма.

19 непълнолетни палестинци от село Харис и Кифл Харис са били задържани във връзка с даденото произшествие. Никой от децата не е бил привличан и не е бил замесен в хвърлянето на камъни. Някои от тях са били задържани за две седмици в „единични килии“, и по време на ареста над тях всячески са се гаврили „израелските“ затворнически власти.

Някои от юношите са били пуснати веднага след първите разпити. Али Шамлави, Мухаммад Клейб, Мухаммад Сулейман, Аммар Суф и Тамир Сух – всички по на 16-17 години – и досега са в ареста в ционисткия зандан „Мегиддо“. Всички те са родени в Харис.

На всички тях е предявено обвинение в опит за предумишлено убийство, и всички са заплашени от 25 години затвор. Ционистите изграждат своите обвинения, основавайки се на инцидента с хвърляне на камъни по кола на път №5, за което няма никакви доказателства, освен признанията на един от малчуганите, получено под натиск и мъчения. Нито на адвоката на детето, нито на родителите не са позволили да присъстват на разпита. Първоначално не е имало никакви свидетели на даденото произшествие, но след като са се появили съобщения за него в СМИ, и от близките „заселнически колонии“ веднага са се намерили повече от 60 евреи, които са “видели”, как децата хвърлят камъни по колата.

Майката на Али Шамлави прекрасно помни нощта, когато е видяла своя син за последен път. Петнадесет „израелски“ войници са нахлули в нейния дом около 3 часа сутринта, и лицата им са били скрити с маски. Никой от тях не е обяснил причината за тези действия. За семейство Шамлави това, което се е случило преди три дни, е било просто пътно-транспортно произшествие. Те не са могли дори да си представят, че то ще бъде квалифицирано от „израелските“ СМИ като „терористична атака“, а техния 16 годишен син е наречен „терорист“. Умм Али настоява за невинността на своя син: „Когато машина е връхлетяла върху камиона, децата вече са били на село. Те са се върнали от пътешествие в гората, където са брали бадеми. Когато чухме трясъка, децата са били пред училището. Те просто не са могли да хвърлят камъни“.

Най-тежката за спомняне е станала фразата, произнесена от един измежду войниците, отвеждащ Али: „Прости се с майка си, ти повече няма да я видиш“. Ум Али започва да плаче, когато си спомни тези думи, и добавя: „Тогава аз си помислих, че той казва така, за да ни стане още по-болно, но сега виждам, че това действително е така“. Ако на обвинението се отдаде да осъди децата на 25 години, то Али ще види своето семейство, когато стане на 41 години.

Когато малчугана е откарван от дома на родителите, бащата на Али доближил един от войниците и помолил да не бият детето по рамото, защото той току-що бил изписан от болницата след операция. Когато палестинец посещавал своя син в затвора след два месеца, Али му разказал, че войниците специално го били по рамото.

В затвора младежът е бил систематически бит, заплашван, че ако не си признае вината, то неговата майка и сестра ще бъдат хвърлени в затвора и ще бъдат разсъблечени пред всички. Първите 16 дни от своя арест Али е прекарал в „единична килия“, в течение на 14 часа не са му давали нито храна нито вода. Детето не е могло да понесе подобно отношение и под натиск е подписал самопризнанията. Новият прочит от „израелската“ „темида“ натакъв род инциденти ще донесе нови страдания за всички палестинци.

Глава НДИ  прословутият Либерман е предложил, към хвърлящите камъни да се отнасят така, както с онези, които стрелят с бойни патрони, и  да ги съдят като особено опасни престъпници. Този случай може да стане опасен прецедент, ако тези петима палестински юноши  бъдат осъдени, независимо от отсъствие на доказателства. Този юридически прецедент може да позволи на „израелските“ военни трибунали да съдят палестинските деца,  квалифицирайки хвърлянето на камъни като опит за предумишлено убийство.