В плановете на „Израел“ в Западният бряг няма място за палестинците…

22 август 2013

 

 

 

 

Чомски

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Ноам ЧОМСКИ – «Израелско»-палестинските «мирни преговори», започват в Йерусалим, и преминават при такива условия, които заслужават внимателно изучаване.

Едно от тях се състои в допустимостта, че съществуват два варианта – или ще бъде достигнат до договор за създаването на две държави, или ще се случи тласъкът към неизбежния резултат – държава от Реката до Морето, резултат, който «представлява екзистенциална заплаха да се измени идентичността на «Израел» както на еврейска демократична «държава»», защото съществува «демографски проблем» – бъдещето е на палестинското мнозинство в една държава.

Тази формулировка на бившият ръководител на «израелските» «тайни служби» «Шин Бет» Дискин, стана базов «извод», който присъства практически във всички политически коментари.

 

Те обаче, са изключително непълни. Има и трети вариант – «Израел» ще продължава своята политика при пълната американска икономическа, военна и дипломатическа подкрепа, която се отличава понякога с меки фрази на неодобрения.

Политика достатъчно ясна. Нейните корени произлизат от войната през 1967 г., и тя особено ревностно се извършва след подписването на споразуменията от Осло през септември 1993 г.

Съглашенията определят, че Газа и Западния бряг са неделими териториални образования. «Израел» и САЩ се постараха веднага да ги разделят, което означава, че всяка автономия, която палестинците могат да получат на Западния бряг, няма да има пряк достъп към външния свят.

Втората крачка стана продължение на курса за създаване на широко разгърнат «Велик Йерусалим», който ще бъде инкорпориран в «Израел» в качеството си на столица. Това се случва в пряко нарушение на резолюцията на Съвета за безопасност към ООН и е сериозен удар по всяка надежда за жизнеспособна палестинска държава. Териториалният коридор към изток на нов «Велик Йерусалим» ще заеме населеното място Маале Адумим,  което разделя Западния бряг. Той е бил създаден през 1970 г., но построен след съглашението в Осло.

Коридорите на север заеха другите населени места, разделяйки това, което е останало от палестинската територия на «бантустаните», както ги е нарекъл един от главните архитекти в политиката Шарон.

В същото време «Израел» завладява територия от «израелската» страна т.н. «разделителна» стена, която разрязва Западния бряг, отнемайки селскостопански територии, водните ресурси и палестинските селища. Ще бъдат включени заселническите блокове, «които ще останат част от «Израел» във всеки вариант на мирното съглашение», както е казал неотдавна прес-секретаря на «израелкото» правителство Регев преди началото на « преговорите».

Международният съд постанови, че всичко това е незаконно, и Съвета по безопасност  също така е признал, че всички заселнически колонии са незаконни. САЩ се присъединиха към света в приемането на това определение в ранните години на окупацията. Но вече при Рейгън такава позиция бе обозначена като «вредна за мира», а Обама я ослаби до «не способстваща за мира».

«Израел» също така провежда чистка на Йорданската долина от палестинци, и в същото време създава еврейски заселнически колонии и се готвят за вероятна интеграция на региона с «Израел».

Това ще завърши изолацията на палестинските територии в Западния бряг. В същото време огромните проекти за създаването на инфраструктура в Западния бряг, към която не се допускат палестинците, насочени към бъдещата интеграция с «Израел» и, вероятно, към анексия.

 

 

Териториите, които заграбват «Израел», очевидно, ще бъдат «прочистени» от араби. Няма да има нови «демократични проблеми» или борба за граждански права и против апартейда.

Остават открити въпроси. Америка възпрепятства строителството на еврейските колонии в зона Е1 – спорна територия на Западния бряг, която Тел-Авив се надява да развие. В такъв случай това ще завърши отделянето на «Великия Йерусалим» от контролираните земи от палестинците. Това, което ще се случи тук, не е ясно.

Когато бе заявено началото на «преговорите», «Израел» ясно очерта своите намерения, обявявайки за новите строежи в Източен Йерусалим и за разширяването на «националния приоритетен списък», където влизат колониите, получили допълнителни субсидии за привличане на нови еврейски имигранти.

Обама също така ясно обозначи своята позиция, назначавайки за главен «преговарящ» Мартин Индик, имащ исторически тесни връзки с ционисткото лоби, а така също и близък  съратник на Денис Рос.

Тези обстоятелства обръщат внимание на второто общо допускане: палестинците възпрепятстват «мирния процес», налагайки предварителни условия. В действителност, САЩ и «Израел» налагат принципиални предварителни условия. Първото  – това, че процесът трябва да бъде изцяло и напълно в ръцете на САЩ, активен участник в конфликта на «израелската» страна, а не «честен брокер». Второ- това, че заселническата дейност ще продължи.

Съществува международен консенсус, подкрепящ варианта «две държави за два народа» с признаване на границите и, «възможно, с «незначителни и взаимни допълнения» към границите от 1949 г. Този консенсус са подкрепяли арабските държави и (така също и Иран). Той е блокиран от САЩ и «Израел» през 1976 г., когато Америка се възползва от своето право  на «вето» по отношение на резолюцията, предложена от Египет, Йордания и Сирия.

Същата политика продължава и до сега. За последен път Вашингтон е приложил «вето» в Съвета по безопасност към резолюцията, призоваваща към изпълнение на официалната американска политика – прекратяване на експанзията от незаконните еврейски заселнически колонии – през месец февруари 2011 г. И такова поведение не се ограничава Съвета по безопасност.

Остава още един въпрос – признава ли Натаняху палестинската държава? В действителност, неговата администрация първа одобри такава възможност през 1996 г. Тогава помощникът на Биби бар-Иллан поясни, че на палестинците им оставят някои територии, и ако те наричат това «държава», то «Израел» не възразява, даже ако те бъдат наречени «печено пиле». Този отговор отразява истинският подход на американско-«израелската» коалиция към правата на палестинците. В региона сега съществува голям скептицизъм по отношение на възобновяване на «мирния процес». И не е сложно да се разбере, защо.