Институционалната система за прилагане на мъчения при разпитите в „Израел“…

26 август 2013

zatvor

 

 

 

 

 

 

Д-р Людвиг Ватцал – Обвинения в прилагане на мъчения при разпитите към палестинците, които са задържани в „израелските“ затвори, отново и отново попадат в заглавията на вестниците. Няколко дни след задържането на Арафат Джарадат, той почина в ционистките зандани.

На 27 февруари 2013 година специалният докладчик на ООН по правата на човека в окупираните палестински територии Ричард Фолк поиска да се проведе международно разследване за обстоятелствата по гибелта на Джарадат, който е бил подложен на разпити в „израелския“ зандан. Професор Фолк подчерта, че „смъртта на затворника по време на разпитите винаги предизвиква загриженост, но в дадения случай, когато „Израел“ демонстрира парадигмата с издевателствата над пленниците и неговото практическо прилагане, а необходимостта от външно достоверно разследване се изисква, както никога. Най-доброто решение би било да се насочи интернационална група от специалисти в областта на криминалистиката, който биха провели съответните експертизи с мандата на Съвета по Правата на Човека“.

Нарушенията на правата на човека от страна на „израелските“ окупационни сили по отношение на палестинците не са намалели, независимо от т.н. „мирен процес“, и няма никаква разлика, кой в настоящия момент е на власт – „Ликуд“ или „Авода“. Списъкът с престъпления е достатъчно дълъг: това са и мъченията, и целенасочените извънсъдебни разправи, арести, събаряне на домове, сериозните ограничения във възможностите за предвижване, създавани по пътя на спирането на стотиците КПП, насилието по отношение на коренното население, конфискацията на земите и строителството на незаконни заселнически колонии, етническите чистки на палестинците в Източен Йерусалим, колективното наказание – например, непробиваем блокада на цял регион, установяването на комендантски час, бомбардиране на мирното население….

Списъкът с нарушения на правата на човека, за които отговорност носят и палестинската администрация, също така е много дълъг: мъчения и лошо отношения, отсъствие на справедлив съдебен процес, заплаха към политическите опоненти, ограничение в свободата на словото и свободата на предвижване, саботаж на работата на правозащитните организации. Режимът в Рамаллах използва репресивни мерки, за да обезпечи контрол над населението. Необходимо е да се знае, че главната причина на тези масови нарушения – незаконната окупация на палестинските територии от „Израел“. От началото на еврейския  колониален проект ционисткото движение, а след това и „израелското“ правителство се опитва да заграби само палестинска земя, колкото е възможно, стараейки се при това чрез различни начини да съкрати броя на преживяващото  върху нея коренното население.

    „Израелската “ традиция в изтезанията

Изтезанията в „Израел“ имат много стара история и нейните корени водят към „съда в Хайфа“ през 1972 г. Западните средства за масова информация само спорадично съобщават за този доста  разпространен феномен. Изтезанията обикновено се провеждат от агентите на „Шин Бет“, които оглавяват специалните подразделения за разпити в някои „израелски“ затвори. През месец юни 1993 г. аз взех участие в първата конференция по проблемите с изтезанията, преминала в Тел-Авив и организирана от движението „Доктори за правата на човека“ (PHR) .

Неве Гордон, тогава генерален секретар на PHR , а сега професор по политология  в университета Бен-Гурион, заяви в заключителните думи на пресконференцията, че 25-30% от всички задържани палестинци са подложени на изтезания. Стенли Коен, професор в Еврейския университет в Йерусалим, заяви, че „обществото, което търпи такива практики, се нуждае от лечение. Въпреки, че изтезанията са станали обичайна практика, обществеността не се информира дори и не желае по принцип да знае за това“. За съжаление, това заявление, направено преди  20 години, и досега е актуално.

През месец април 2011 г. „Адала“ – правен център по защита арабското малцинство в „Израел“, „Докторите за правата на човека“ и „Мизан“ са провели двудневна международна конференция по темата „Проблемите при привличане към отговорност заради изтезанията, жестокото  и нехуманитарно отношение в „Израел“: сравнителните уроци“. „Израелтяните“, палестинците и международните експерти са обсъждали въпрос, дали са достатъчни местните механизми за предупреждения за изтезанията и лошото отношение към затворниците  и как да се привлекат нарушителите към отговорност.

Лия Цемел, водеща „израелска“ правозащитница, подробно е разказала историята за изтезанията в „Израел“. Двете главни организации, които се занимават с изтезанията, – това е службата по обща безопасност (GSS ) и военното разузнаване. Последната служба участва в разпитите на хора, отвлечени зад граница. Голяма част от центровете, където се осъществяват изтезанията, принадлежат на GSS . Според разказа на правозащитницата, за първи път практиката на изтезания е станала достояние на гласност през 1977 г., след като американското издание „New York Times “ публикувало статия, в която се съдържат свидетелства на млади и стари палестинци, минали през ада на „израелските“ зандани.

Провеждането на изтезанията също така се препоръчва и от палестинските колаборационисти. Тези „приятели“ са известни под прозвището „птички“. Резултатите от техните нечовешки разпити се записват и предават от агентите на „израелските“ спецслужби. На задържаният след това му се предявяват тези „доказателства“. Тези „приятели“ имат някои преимущества пред агентите на GSS , тъй като често техните личности остават неизвестни, и те не попадат под пряката юрисдикция на „израелското“ законодателство.

Разрешението за провеждането на разпити се оправдава с доктрината от „необходимостта“, това е доктрина  на „тиктакаща бомба“. По време на т.н. „военни разследвания“ това определение е било разширено до пределно възможни граници, за да оправдае изтезанията на хората, които „могат да знаят някой, който, възможно, да знае нещо“. В такива случаи даже не се изисква разрешение за провеждането на „леки“ изтезания, като викове, заплахи по отношение на живота и здравето на задържания и членовете на неговото семейство, а така също боя по лицето. Още един механизъм – това е използването на детектора на лъжата или пълната изолация на арестуваният. В този сюреалистичен свят хората се чувстват напълно загубени.

Един от членовете на PHR в „Израел“ Рухама Мартон разказва, че „израелските“ лекари участват в изтезанията и издевателствата над задържаните в ареста. Лекарката е отбелязала, че такова неетично поведение на медицинския персонал с характерен феномен за „израелско“-палестински конфликт. Медицинската система функционира като агент на режима, занимаваща се с надзор и контрол. „Лекарите в затворническата администрация дават своето „одобрение“ за заключването в единични камери и изолатори на затворниците“, – подчертава Мартон. Психиатрите прекрасно разбират, че продължителното задържане в „единични камери“ нанасят доста непоправими вреди на психиката, вместо да лекуват те осакатяват хората.

Манфрид Новак, професор по международно право във Виенския Университет, а така също и бивш специален докладчик на ООН по проблемите на изтезанията, е подчертал, че съществува остра необходимост от защита правата на затворниците. Най-главната превантивна мярка – това е посещение на местата за арестите, също така трябва да бъде засилен международния мониторинг на такива обекти. Професорът е подчертал, че негативния пример за подражания е дала администрация на Буш, поощрявайки прилагане на изтезания в затворите. Другите правителства също така са решили, че могат да си позволят такова отношение. Доктрината „тиктакаща бомба „, която са въвели САЩ и нейните съюзници, се опитват да сторят прилагането на изтезания „социално приемливо явление“, твърди професора.

По данни на правозащитната организация „Бцелем“, повече от 700 палестински затворници за последното десетилетие са подали жалби срещу агенти на „Шин Бет“, обвинявайки ги в прилагане на изтезания по време на разпитите, обаче нито по един иск не е било започнато разследване. В нарушение на IV Женевска конвенция, ционисткото правителство изпраща населението от окупираните територии в това число и деца, за разпити и изтезания в „израелските“ затвори. В настоящия момент 159 затворника се намират под т.н. „административен арест“ без съд и предявени обвинения в „израелските“ зандани, повече от 4600 палестинци са задържани в ционистките тъмници.

Освен изтезанията съществуват и огромен брой други нарушения на човешките права, извършвани от „израелските“ окупационни сили по отношение на палестинците. Независимо от това, „Израел“ официално продължава да се позиционира като „демокрация“, където се спазват закона и реда, гарантирана е свободата на словото, но, изключително и само за евреите. Съществува огромна маса информация за преследване на неевреи, а и затова нито един „израелтянин“ не може да твърди, че той не знае за тези нарушения на човешките права…