Начините на „израелската“ армия за сплашване и преследване на палестинците

27 август 2013

израелски безпредел

 

Тамара Фляйшман –  „Да се създава усещането за перманентно преследване“ – това е кодовото название в действията на „израелската“ окупационна армия с цел да се направи живота на палестинците непоносим, използвайки физически и психологически терор и превръщането на живота на цялото коренно население в истински ад.

Правозащитната организация „Да нарушим мълчанието“ документира свидетелствата на войниците в свой архив. Един от тях е разказал следното: „Сред поставените цели – са да се накарат хората да чувстват, че постоянно са следени. И затова трябва да си постоянно на място или да се появиш на неочаквани места, за да се затвърди у населението чувството на дискомфорт. Това е необходима част от операцията в окупираните територии“.

Още един войник разказва: „Понякога е необходимо да се предприемат определени неща, понякога се организират кампании за новобранците, за да преминат един вид тренинг. И така, те обискират дом, който, съгласно данните от сателитните снимки, е могъл да бъде база за провеждането на операции… и те нахлуват в дома през нощта като провеждат стандартната операция по неговото прочистване: изпращат се няколко групи, които обкръжават зданието и гръмко искат, от жители да излязат на улицата. След това, когато прогонят всички на улицата,   нахлуват и започват обиски и погроми. Може да се каже, че целта на такива операции е да се създаде усещането за безпокойство и тревога в населението. Ситуацията, когато армейските подразделения нахлуват в селото и започват обиските, най-често, по същество, представляват тренировъчни операции, за да могат новобранците да получат представа, как се случва всичко това“.

Способите за създаването на усещане за преследване включат в себе си патрулирането на военни в палестинските села и градове и по време, когато на окупационния режим това му се стори подходящо, или чрез прочистване на домовете на местните жители през нощта, или чрез арести на непълнолетни по фалшиви обвинения. Всичко това е нечовешко, и, по такъв начин „израелското“ образувание се опитва да всее страх сред местното население, въпреки, че за това няма никаква необходимост.

Деветнадесет годишният Ахмад Халид Абид ар-Рауф е един от многото палестинци, станал жертва на арест по изфабрикувани обвинения. Ахмад е роден и израсъл в лагера за бежанци Каландийя. На 4 юни 2013 година военният „трибунал“ на затвора „Офер“ осъди младежа на 16 месеца затвор и глоба от 1500 шекела  с назначен изпитателен срок от 8 месеца. Лагерът за бежанци Каландийя – не е толкова голям и всички се познават много добре, и слуховете бързо се разпространяват.

История на Ахмад започна не от деня на неговия арест, а години преди това, по време на Втората Интифада, в деня, когато загина неговия баща. „Той бе добър човек и прекрасно се разбираше с всички, и просто си вървеше по улицата. Зад него децата започнаха да хвърлят камъни по войниците, и войниците откриха огън. Те го убиха с изстрел в гърба“, – разказва близък на семейството, който е бил свидетел на подлото убийство.

Ахмад бе на осем години, когато загуби своя баща, и бе най-големия от децата в осиротяло семейство. И Ахмад бе принуден да вземе върху себе си грижата за по-младите братя и сетри още в тази крехка възраст. Приятелите му казват за него, че е добър син, който се старае да помогне на своята майка.

И даже в деня на своя арест, 1 януари 2013 година, когато бежанския лагер отбелязваше 48-мата годишнина от основаването на ФАТХ, Ахмад не бе сред празнуващите, той продаваше фаляфел на улицата Той не бе и сред онези млади хора, които излязоха на улицата, за да протестират против окупацията и да хвърлят камъни по „израелските“ КПП. Войниците започнаха да стрелят по протестиращите. Някои заеха позиции в уличките около магазинчетата, и след това се върнаха с няколко арестувани. Сред тях бе и Ахмад, който арестували, докато той си ядял сандвича. Аз го фотографирах тогава. Ахмад бе преведен в затвора „Офер“, където му повдигнаха обвинения в хвърляне на камъни и бутилки със запалителна смес.

Аз бях сигурна, че моите снимки ще докажат неговата невинност. Тогава започнах да разпространявам фотографиите, които показваха, че Ахмад не е вземал никакво участие в събития от този ден, и отидох в съда, за да ги предам на адвоката и да съобщя, че съм готова да се явя в качеството си на свидетел, доказващ, че Ахмад е стоял на отсрещната страна, а не на тази, откъдето летяха камъните, и че в този ден се хвърляха само камъни, а бутилки със запалителна смес не са се хвърляли изобщо.

Действителността бе удар за мен. Адвокатът разказа, как е било изфабрикувано делото. Датата, която бе определил прокурора като деня, когато Ахмад е хвърлял бутилка със запалителна смес, е била изменена на 14 ноември 2012 година. (месец преди документираното от мен събитие). Бутилката е ранила „израелски“ офицер, който в този ден е бил дежурен на КПП. Той е опознал човека, който го е ранил, по фанелката с надпис „FOX“(още една изфабрикувана история?)

Прокурорът на окупацията е поискал три години затвор за Ахмад. На адвоката се отдало да сключи споразумение със „следствието“.

Халеви, която е документирала събитията, вътре в съдебната зала, е написала: „Обвиненията, които той се е съгласил да признае, са хвърляне на бутилка със запалителна смес срещу КПП „Каландийя“ в „израелски“ войници по време на „безредиците“. Необходимо е да се отбележи, че ако наричате протестите „безредици“, то това, очевидно е лошо, защото всички знаят, че редът – това е добро, и когато възникнат безредици, трябва веднага да се възстанови реда. И действително, някои войници на КПП „Каландийя“ побързаха да възстановят „реда“. Сред тези, „возстановители на реда“ е бил и офицер Дов Малхи, който е заявил, че е бил ранен. Как са го ранил? Какво се е случило с него? Има ли някакви медицински документи, потвърждаващи този факт? Не, не е имало никакви доказателства за факта, че има място за нараняване на военния. Офицерът Малхи е заявил, че е получил нараняване, но не е била необходима медицинска помощ“.

На офицерът ще заплатят компенсация за недоказано нараняване, за което не се е изисквало никаква медицинска помощ, и той ще получи 1500 шекела от джоба на човек, който е невинен…