Задънена улица в «мирния процес»… За палестинците, но не и за „Израел“

9 септември 2013

преговори

 

 

 

Джонатан КУК – И така, «мирният процес» е реанимиран, но колко оправдани са възлаганите му надежди?

Прекрасна илюстрация за погрешността в тезиса за витаещия във въздуха «дух на промените» служи проведеното преди началото на преговорите допитване, съгласно което 55% от «израелтяните» биха гласували в подкрепа на съглашението, ако такова им е представено, в същото време «против» са гласували само 25%. Но защо ли без внимание остава факта, че 70% от «израелтяните» считат постигането на съглашението възможно, а 60% смятат, че Натаняху никога няма да даде на палестинците окупираните територии.

Палестинците отдавна не вярват в успеха на «мирния процес». Според резултати от неотдавнашното запитване, само 8% изпитват минимално доверие към САЩ като посредник в «преговорите».

В същото време редовите «израелтяни» и палестинци са настроени скептично, когато става дума за «преговори», самите «преговарящи» и много наблюдатели с цял глас говорят относно шансовете за «пробив».

Отчасти този оптимизъм се подкрепя неочаквано и в много символичното решение на ЕС за санкции по отношение на ционистките заселнически колонии. Предполага се, че от следващата година ЕС ще прекрати финансирането на «израелските» учреждения в окупираните територии.

За «Израел» това решение се оказа горчив хап за преглъщане, и той вече търси път да накаже Европа. През изминалите почивни дни стана известно, че «израелските» военни са затворили достъпа до Газа за персонала на ЕС и възпрепятстват реализацията на европейските проекти в Зона С, която заема две трети от общата площ на Западния бряг и се намира под пълния контрол на «Израел».

Но, независимо от предизвикания от европейската инициатива видим гняв на «Израел», се създава впечатление, че именно тя е отворила на Натаняху пътя към масата на «преговорите».

«Израел» и неговите съюзници вече много години твърдят, че тактиката на натиск– в частност, по пътя на бойкот и санкции – само подтиква «израелската» общественост и политиците «на дясно ». Ръководейки се от тази логика, САЩ и Европа в продължение на целия «мирен процес» започвайки от Осло заемат по отношение на «Израел» пределно мека позиция.

В светлината на приетите от ЕС мерки против заселническата кампания  се изясни, че нещата стоят обратно. Натаняху и Аббас се хвърлиха с главите напред в бездната на «преговорите» веднага след решението на ЕС – и по много сходни причини.

За Натаняху крачката на европейците стана бухалка, с помощта на която той съумя да заплаши «най-дясната» част от своето правителство. Той получи на ръка доказателства за тезиса, че не гъвкавостта на «Израел» в «преговорите» ще доведе само до усилване на изолацията на „еврейската «държава»“ – от където и неговите мъгляви намеци за «стратегическите интереси на “Израел”».

Работата е там, че палестинците представляват къде къде по-голяма опасност за «Израел» извън рамките на фалшивия «мирен процес». Те могат да се възползват от създалата се ситуация, за да се сдобият с ожесточение на анти-израелски санкции от страна на организации – в частност, от същия ЕС, или отново да се обърнат в ООН, или привлекат «Израел» към съдопроизводство в Международния наказателен съд по обвинения в извършването на военни престъпления.

А пък за Махмуд Аббас решението на ЕС – е своего рода «тояга», позволяваща му да обезоръжи критиците, които предупреждават за вредата от възобновяването на напразните «преговори» за палестинската национална борба. Сега Аббас, ползвайки се с аргумента, че европейците са притиснали «Израел» до стената, може да твърди, че момента за преговорите най-после е настъпил.

Забележително е, че САЩ не изглеждат много обезпокоени от явното недоволство на «Израел» от неочакваната решителна постъпка на ЕС. Или, както съобщи един високопоставен представител на американските власти в «израелските» СМИ: «Европейците ни дават време и ни позволяват да организираме добре преговорния процес».

По този начин, САЩ, Европа, Натаняху и дори Аббас ще получат почивка от няколко месеца, докато вървят пусти и несъдържателни празни приказки за «мира», при това няма никакви гаранции, че натискът на «Израел» ще се запази след началото на самите «преговори», и разбира се, че няма такива гаранции.

Най-тревожният признак за повторение на предишни провалили се сценарии служи обявяването за повторното назначаване на Мартин Индик в качеството на посредник в «преговорите». Фигурата на Индик, е свързана отдавана с лобиращите за интересите на «Израел» в САЩ, и тя тясно се асоциира с дипломатическите провали в близкоизточното направление.

Освен това, в качеството си на «преговарящи» отново излизат вече успели да се компрометират персонажи. В обнародваните от «Ал-Джазира» през 2011 година секретни документи става ясно, че в предишните етапи от «мирния процес» «преговарящи» от ПА Саеб Урейкат е бил готов да отиде на къде по-големи отстъпки, отколкото са могли да предположат и най-смелите наблюдатели, обаче дори и тези щедри предложения са оставили недоволна «израелската» страна начело с Ципи Ливни.

О шансах на «прорыв» весьма красноречиво говорят и расслабленные улыбки на лицах ультраправых министров в правительстве Натаняху – судя по всему, их совершенно точно не терзают мысли о неизбежной угрозе для еврейских «поселений».

Напротив, «Израиль» объявил о строительстве в ближайшие месяцы 1000 домов для «поселенцев» в дополнение к продолжению частного строительства, а также о намерении проложить железнодорожную ветку между «поселениями» и «израильскими» городами, которая повысит доступность и привлекательность еврейских колоний.

Что касается «мирного процесса», то Керри ранее предупреждал, что есть «год, полтора, два года, а потом – конец». Но что в действительности означает «конец» и каковы его последствия?

С одной стороны, на кого-то обязательно придётся возложить вину за провал, и весь богатый «переговорный» опыт подсказывает, что виноватыми окажутся палестинцы. С другой стороны, Натаняху сможет говорить о смерти «мирного процесса», как того опасался Джон Керри. Никакое палестинское руководство, скажет Натаняху, никогда не будет способно «прийти к миру».

Тогда у «Израиля» возникнет искушение провести столь желанную аннексию огромной Зоны С, а учитывая, что спустя десятилетия этнических чисток в ней осталось всего 100 000 палестинцев, «Израиль» наверняка предложит им гражданство, не опасаясь утраты своего свято чтимого «еврейского характера».

Такой вариант позволит решить ещё одну проблему – на этот раз проблему европейцев и американцев. Им больше не придётся ломать голову над тем, как быть с поселениями, бойкотом и т.п.; ведь благодаря аннексии незаконные поселения станут вполне себе «законными»…