Ноам Чомски за «мирните преговори» и сирийската война

18 септември 2013

франк

 

 

 

 

 

 

Франк Барат: Как се определят „преговорите“ с езика на «Израел» и САЩ и защо Палестинската администрация ги търпи?

Ноам Чомски: От гледна точка на САЩ, „преговорите“ –по същество са начин да предоставят на «Израел» възможност да провежда политика на системно анексиране на всичко, моето си намисли, в Западният бряг, запазването на жестока блокада на Газа, изолацията на Газа от Западния бряг и, разбира се, окупация на сирийските Голански възвишения, при пълната подкрепа от страна на САЩ. И форматът на „преговорите“, както за това свидетелства опита от последните 20 години в рамките на започнатия в Осло процес, само обезпечават това покритие.

Барат: Защо ПА участва в тази игра и всеки път отива на „преговори“?

Чомски: Вероятно,  това е предизвикано от отчаяние. Може да се зададе въпроса, дали е правилен този избор или не, но те нямат толкова много варианти.

Барат: Тоест, според вашето мнение, те действително се съгласяват с дадения факт в значителна степен, за да оживеят?

    Чомски: Ако те откажат да участват в „преговорите“ под егидата на САЩ, то тяхната база за подкрепа ще изчезне. Фактически, те живеят за сметка на дотациите. «Израел» е устроил всичко така, защото те нямат производителна икономика. На езика идиш са ги наричали «общество на шнорерите»: просто вземаш заеми и живееш с това, което ти се отдава да спечелиш.

А, те имат ли алтернативен вариант – не е напълно ясно, но ако те отклонят искането на САЩ за „преговори“ на съвършено неприемливи условия, то ще се лишат от подкрепа. А те има подкрепа – външна подкрепа – достатъчна, за да може палестинския елит да живее достатъчно прилично, даже разкошно, докато в същото време обществото около тях загива.

    Барат: Какво, според вашето мнение, стои в основата на разгръщащата се в настоящия момент събитията в Сирия, и какво означава това за региона в по-широк обхват?

Чомски: Сирия в настоящия момент се е засилила към пропастта. Това е истински филм на ужасите, и той става все по-страшен и страшен. На хоризонта няма никакъв лъч на просветление. Ако това продължава така и занапред, то, Сирия ще бъде разделена очевидно на три региона: кюрдски регион – вече сформиран – който може да се отдели и по някакъв начин да се присъедини към полуавтономния иракски Кюрдистан, и възможно, посредством някаква договорка с Турция.

Останалата част на страната ще бъде поделена между региона под властта на Асад и областите под властта на различните въоръжени групировки. В същото време, «Израел» гледа на всичко това и се наслаждава на зрелището. Разлистете днешния брой на «NewYorkTimes» – там се привежда цитат от един представител на «Израел», който, общо, изразява тяхната радост от вида на убиващите се един друг араби.

    Барат: Да, четох.

Чомски: САЩ такова положение на нещата ги устройва, те също така не се нуждаят от никакъв изход. Ако САЩ и «Израел» са искали да помогнат на въстаниците – а това не е така – те са могли да се сдобият с това даже без военна намеса. Например, ако «Израел» бе мобилизирал силите си на Голанските възвишения (разбира се, това са  сирийските Голански възвишения, но към настоящия момент света в голяма или малка степен търпи или се съгласява с «израелската» незаконна окупация), и ако той постъпи така, то Асад би бил принуден да предислоцира (премести) войска на юг, което би обезпечило ситуация за въстаниците. Но, на подобен сценарий няма дори и намек. Освен това, те не оказват хуманитарна помощ на огромния брой страдащи бежанци, не вършат всички тези прости неща, които биха могли да правят.

От това следва, че както за «Израел», така и за САЩ е за предпочитане онова, което се случва днес, както за това написа «NewYorkTimes». И това ще е така, докато «израелтяните» могат да се наслаждават на своя статут «вила в джунглата», както се наричат. Има интересна статия от редактора на «Аарец» Алуфа Бенна: той пише, как «израелтяните» ходят на плаж, наслаждават се на живота и се поздравяват един друг с това, че са – във «вила в джунглата», в същото време като диви зверове зад вратите се разкъсват един друг на парчета. Разбира се, «Израел» на фона на тази картина само се защитава. «Израелтяните» са картинка по душа, да и на САЩ тя много се харесва. Всичко останало – представлява бой със сянката.

    Барат: А, тогава какво, мислите по повод на удара от страна на САЩ, какво ще се случи?

    Чомски: Бомбардировка?

Барат: Да.

Чомски: Но, в САЩ върви много интересна дискусия. Ултрадесните, и десните екстремисти, които не се забелязват в международен план, са против, дори и не по причините, които ми харесват. Те са против, тъй като «защо сме длъжни да занимаваме с решението на чужди проблеми и да губим собствените си ресурси?» Те буквално питат: «Кой ще ни защити, когато ни нападнат, заради това, че помагаме на хората зад граница?» Това са ултрадесните. Ако се вгледаме в «умерените» десни, такива като да кажем  Дейвид Брукс из «NewYorkTimes», който смятат за интелектуалец в стана на десните, то неговата позиция се състои в това, че ако стремежа на САЩ да изведе своите сили от региона няма да има никакъв «смекчаващ ефект». Брукс смята, че присъствието на сили от САЩ в региона ще има следния ефект; ситуация ще се подобри, както е видно от Ирак, например. Но ако ние изведем нашите сили, то повече не можем да смекчаваме ситуацията, нито пък ще я направим по-добра.

Това е стандартната позиция на десните интелектуалци, предадена на общия поток либерални демократи и т.н. И така, вървят много разговори за това, «дали сме длъжни да изпълним нашето “задължение да защитаваме”?» Но, погледнете само списъка на САЩ с анкетни данни за военните в частта за изпълнение на «задължението да защитят». Този факт, че тези думи изобщо се произнасят, свидетелства за някакви необичайни неща в нравствеността и интелектуалната култура на САЩ – та и на Запада като цяло.

Аз не казвам, че това е грубо нарушение на международното право. Неотдавна Обама каза, че той не е прокарал «червената черта», а света с помощта на своите конвенции по химическите оръжия. Да, наистина, има един договор, който «Израел» не е подписал, а САЩ винаги са игнорирали – например, подкрепяйки по онова време реалното чудовищно използване на химическо оръжие от Саддам Хюсеин. Днес тези факти се използват за осъждането на Саддам Хюсеин, при което изобщо не се отчита обстоятелството, че те не само не са били допускани, но и по същество, са получили подкрепа от страна на администрацията на Рейгън. И, разбира се, няма механизми за привеждане на конвенциите в изпълнение.

И няма никакво «задължение да защитаваме», това е афера, влязла в обръщение в западната интелектуална култура. Навярно има понятие, вече цели две: едното е прието от Генералната Асамблея на ООН, която действително говори за «задължението да защитава», но не предоставя санкция за някакво вмешателство, освен в съответствие с положенията в Устава на ООН. Има и друга версия, възприета само от Запада, САЩ и техните съюзници: тя има едностранен характер и гласи, че «задължението да защитава» дава разрешение за «военна намеса на сили от регионални организации в региона, където те властват, без санкции от страна на Съвета по Безопасност на ООН».

В превод на английски това означава САЩ и НАТО имат право да прилагат насилие там, където те смятат за необходимо, без санкции от страна на Съвета по Безопасност към ООН. Ето това в западен дискурс се нарича «задължение да защитаваме». Както се казва, би било смешно, ако не и тъжно.

    Барат: Благодаря, професор Чомски. Удоволствие бе да се беседва с Вас.