АЙПАК и Конгреса: еврейският господар и неговия послушен голем…

19 септември 2013

айпак

 

 

 

 

Уилям КУК – „АЙПАК призовава конгреса да даде пълномощия на президента, които той поиска, за да защити националните интереси и безопасност на Америка и да възпрепятства Сирия за по-нататъшно използване на конвенционално оръжие.

“Цивилизованият свят не може да се примири с използването на това варварско оръжие, особено, против мирното население” (АЙПАК, 9/3/2013).

За да се разбере заявление на АЙПАК към американския конгрес и американския народ, ние трябва да погледнем към онова, което не бе казано. „Призовава“ означава „изисква“, „да защити националните интереси и безопасност на Америка“ означава „да защити „израелските“ „национални интереси“, „да възпрепятства“ трябва да се чете като „да разруши“, „цивилизованият свят не може да се примири с използването на това варварско оръжие “ означава, че „Израел“, който използва такова варварско оръжие дори против деца, например, в „рождественската война“ против Газа 2008-2009 г., прекрасно знае, че действа по варварски начин, но не желае, света да узнава истината“.

По този начин думите стават инструмент за измама на масите, облечена в скъпите костюми на дипломати, банкери и лобисти, които са се събрали заедно на едно място, за да ридаят: „Варварство в такива мащаби не трябва да се позволява“. Колко меко постилат, тези цивилизовани мъже, в уважително осъждане на съседа, загубил се в мрежите на западните интриги по унищожаването на сирийската държавност, а в същото време те, лакеите на ционизма, скриват огромната стена на апартейда, която скрива палестинците, чрез огромна мрежа от стотици КПП-та, които не позволяват свободно придвижване на коренните жители в собствената им земя, крадат от хората налози, които те плащат, за да не може никой да се измъкне от нищетата, и хвърлят зад решетките без обвинения за неопределен срок – понякога за десет – двадесет години, унищожават домове, подкопават икономиката в региона, прекрасно знаейки, че ще останат безнаказани и американския конгрес няма да ги обвини в престъпления против човечеството.

Как се стигна до това? Столетия назад, в средновековна Прага, когато еврейския народ бе притесняван етнос в Европа, преди да получи средства да наложи своята воля над народите в Близкия Изток, еврейското население е било сгушено в гето, зад високите стени, опасявайки се от пълно унищожаване, изолирано от общностите, които са го обкръжавали, обречено на дискриминация и ненавист. И в тази деструктивна обстановка, в Прага равина Иуда Лев е търсил решение за изолацията и изтощението на своите хора чрез създаването на магически глинен човек от река Валтава, която тече през Прага. Това създание е имало вид на човек и е било огромно и много силно. Но, е нямал разум и душа. Добрият равин е създал това чудовище, за да защитава гетото и да работи за неговите жители. Легенда гласи, че голем се подчинява и слуша само господар, и само господарят може да го контролира – защото животът без душа означава безразличие към другите като последствие на абсолютно подчинение на господаря си. За тази опасност предупреждава равина: „Дори и най-съвършения голем, създаден, за да ни защитава, много просто може да се превърне в разрушителна сила. А защо ние трябва да се отнасяме към онези, които силно, както ние акуратно и търпеливо свиваме, да е слабо? За всичко, със своето време“.

Но, всичко се промени от средата на 15 век, въпреки, че стената ограждаща гетото в Прага, си остава и досега.

Днес видение, което създаде голема в главата на пражкия равин, се промени в уродлив образ. Аз виждам в АЙПАК пражкия равин, попечителя над евреите, съвременния контрольор на всички евреи в Америка и по целия свят.

Подобно на равина, АЙПАК определя състоянието на жертвеността на евреите, независимо от военната и финансовата мощ на последните, независимо от притежаването на оръжието за масово унищожение и способността да мобилизират най-мощната държава в света – да превърнат Америка в голем, както равина е имал своята власт над чудовището. Всичко това прави проклятието на равина актуално в нашия свят, а неговите наставления за търпение и доброта към слабите не се ползва с популярност.

През изминалата седмица станахме свидетели на завръщането на големите: 375 конгресмени в палатата на представителите и всички наши сенатори се събраха по заповед на АЙПАК, както е описано по-горе, в присъствието на нашия главнокомандващ, но за възкръсналия равин бе комитета от президенти на всички еврейски лобиски  групировки, които купуват любов и гласовете на народните избранници или пък в случай на непослушания на последните, ги обричат на поражение на изборите. При тези увъртания остават разчленени останките на американската демокрация.

Гласуването за нашите купени представители бе много просто: да се разруши още един враг на „еврейската държава“, за да обезпечи неговата безопасност, игнорирайки произтичащите от такива действия нестабилност, народа на Америка решително противостои на още една война, която американците водят в „Израел“, те не искат нови цинкови ковчези с телата на своите дъщери и синове, които ще бъдат доставени с огромни самолети от полето на сраженията в Сирия. Но, кой се вълнува от това? Кой конгресмен ще посмее да се опълчи срещу своя господар, имащ власт над неговото бъдеще като политик? Нима те не бяха безразлични към стотиците загинали в Ирак, Афганистан, Ливан, Палестина и сега Сирия? Трябва само да погледнем към историята на тяхното подчинение, как те отхвърлят мнението на народите по света, възмутени от варварските и кървавите престъпления на ционистката държава против народите в Близкия Изток.

Палатата на представителите гласува 344 против и 36 в подкрепа на резолюция 867, отхвърляща резултатите от доклада на комисията Голдстоун и по такъв начин защити „Израел“ от осъждане за извършване на престъпления против човечеството и военни престъпления.

Бърз поглед върху действията на американския кнесет, извършването по заповед на „Израел“, показват пълна подчиненост на „нашите“ представители на ционистите:

2003 г. – резолюция, подкрепяща прилагането на сила против палестинците, 399-5;

2004 г. – резолюция, забраняваща завръщането в границите от 1967 г., 407-9;

2006 г. – резолюция, защитаваща незаконното нахлуване на „Израел“ в Ливан, 410-8;

2009 г. – резолюция, защитаваща ционистката агресия против невъоръженото население на Газа, 390-5 .

А сега големите са се събрали, за да демонстрират своето послушание по въпроса за Сирия…