Провалът „Осло“ получи окончателно признание след 20 години.

19 септември 2013

провал

 

 

 

 

 

 

Икбал Джассат – Преди двадесет години, когато на моравата  на Белия дом под звуците на фанфари се подписваха съглашенията от Осло, един палестинец излезе с критика към този фарс.

Този палестинец бе Едуард Саид.

През далечната 1993 година, на страниците на октомврийския брой на «LondonReviewofBooks», Саид доказваше, че съглашенията противоречат на международната законност и намаляват фундаменталните национални права на палестинския народ. Те по принцип не могат да способстват за истинското палестинско самоопределение, което изисква наличието на такива базови елементи, като свобода, суверенитет и равенство. Вместо това, по мнението на Саид, договореностите от Осло навеки превръщат Палестина в колониален проект на «Израел».

Саид много точно е назовал съглашението «инструмент на палестинската капитулация, палестински Версай».

Противоположната гледана точка в същото издание е изказал Ави Шлаим. Неговата позиция се е базирала върху тезата, че съглашенията от Осло ще отприщят постепенен, но необратим процес на излизането на   «Израел» от окупираните територии, и ще проправят пътя към палестинската държавност.

Днес, след две десетилетия, Шлаим признава, че «Саид е бил прав в своя анализ, а аз сгреших».

В своя статия публикуване в «Guardian» той пише, въпреки, че съглашенията от Осло през онези години бяха прогресивни, защото по взаимно съгласие на двете страни «Израел» е признавал Организацията за Освобождение на Палестина (ООП) за единствен представител на палестинците, а ООП е признавал «държавата» «Израел», но претърпяха крах, за което главна причина стана «отказа на  “Израел” от изпълнение на поетите задължения».

Днешните разсъждения на Шлаим представляват саркастично убождане по адрес на Натаняху, който Шлаим обвинява в това, че съглашенията от Осло станаха неосъществими. По неговите думи, когато Натаняху се върна на власт през 1996 година в качеството му главатар на дясната партия «Ликуд», неговата враждебност към процеса от Осло бе нескрита; позоваването бе на несъвместимостта в съдържанието на договореностите от Осло с «правото на “Израел” на безопасност» и с «историческото право на „еврейския народ“ (??) върху цялата земя в Палестина», Натаняху в течение на първите три години от своя премиерски срок непрекъснато предприемаше опити да спре, да сведе до не или по друг начин да наруши процеса, иницииран от неговите предшественици от «Работническа партия».

В статията на «Guardian» Натаняху се описва като «образцов бюрократ, двуличник премиер – министър, симулиращ участие в преговорите по повод разпределението на пицата и продължаващ в същото време да я оплита за двете вежди».

Предизвикан ли е провал на Осло от злия умисъл на правителствата, формирани от «Ликуд»? Или пък съглашенията от Осло са претърпели крах заради това, че прехваления «мирен процес» е бил фарс? Всъщност, той е още по-зле, отколкото фарс, казва Шлаим: «“Осло“ предостави на “Израел”  прикритие за безнаказано претворяване в живота на неговия незаконен колониален проект в Западния бряг».

Независимо от това, че за правилността в забележките на Саид неговия бивш опонент пише чак сега, когато признатия литературен гигант и страстен защитник на правата на палестинците вече не е сред живите, и все пак това е закъсняло признание от Шлам на грешките в неговите съждения и добавя във везните на сега установеното цинично отношение към инициативата на Кери, отчитайки, че Натаняху представлява лицето на «Израел» в т.н. «преговори».

Удивително: нима ООП сериозно смята, че слабата и податлива администрация на Обама, която не съумя да се противопостави на Натаняху с нищо, когато той реши да пристъпи към разширяването на незаконните заселнически колонии, ще може да обезпечи спазването на основополагащите права на палестинския народ?