На какво се радва и с какво се гордее ционисткия главатар …

25 септември 2013

мир по кери

 

 

 

 

 

Халед Маали –   За разлика от много журналисти и аналитици ние написахме, че петия воаяж на Джон Кери в Близкия Изток ще постигне своите цели и поднесе сюрпризи. Така и се случи: във Вашингтон стартира новия рунд от палестинско-«израелски» т.н. «преговори».

Както това бе в течение на всичките двадесет години на «преговори», и този път ционисткото образувание няма намерение да взема върху себе си каквито и да било задължения. И това е гордостта на Натаняху. И още, той така и не е подписал документ, че границите от 1967 година са граници на Държавата Палестина. Всичко се ограничава само с устни и не обвързващи каквито и да било гаранции от страна на САЩ да «окажат натиск върху «Израел» във вид на поощрения за палестинския преговарящ.

От момента на подписването в Осло на прословутите договорености и в хода на двадесетгодишни безплодни «преговори» «Израел» не се е ограничавал само с кражбата на масиви земя, принадлежащи на палестинците. От тогава четири пъти е нараснала неговата колониална заселническа експанзия. И днес броя на незаконните еврейски «заселници» е достигнал над 600 хиляди. И всичко това, независимо, че палестинската страна се е съгласила, границите на бъдещата палестинска държава да са тези от 4 юни 1967 г., а не границите от 1948 година. Самият Натаняху през цялото време високомерно заявява, че никога няма да има връщане към границите от 1967 година, че няма да се разглежда въпроса за единен Йерусалим като «столица на еврейската държава», че заселническата колониална експанзия ще продължава и занапред, и че той няма да допусне завръщането на палестинските бежанци в техните родни места.

Натаняху се гордее със своето високомерие, което няма граници. Той смята, че чрез силата и терора може да наложи своята воля. Той изхожда от това, че противостоящата му страна е слаба, че тя не разполага с аргументи, способни да го накарат да отиде към това, че палестинците да възстановят своите законни права.

На Джон Кери, заявявайки, че вярва в решението на палестинския проблем през втория мандат на президента Барак Обама, се отдаде с помощта на натиск да свали стремежа в ръководството на ПА да интернационализира проблема, да замрази процеса на палестинското примирие и изискванията на ПА, свързани с началото на преговорите.

Натаняху със своето обичайно съмнение няма намерение да ускорява хода на събитията. Със своите закъснения той смята да спечели време, както това се случва през последните 20 години на «преговори». Той се разглежда като по-силната страна в «преговорите» на противопоставянето. Все едно заселническата експанзия ще продължи, тъй като не съществува никакъв документ, задължаващ «Израел» да прекрати тази експанзия. В Йерусалим и Западния бряг на река Йордан продължава депортацията на палестинци и събарянето на техните домове. Провеждат се непрекъснати арести на палестинци. И докато върху «Израел» не бъде оказан натиск, той ще си продължава така да води «преговорите», при което ще се чувства напълно комфортно.

Всеки палестинец мисли за освобождението на своите пленници от ционистките зандани, за избавление от окупацията и подобряване на своето икономическо положение. Но заради това той не е готов да се откаже от своите висши национални принципи и права. Палестинците много малко вярват в обещанията на  американците, в това число и обещания «икономически мир». За палестинския народ свободата е по-важна от късчето хляб. Независимо от това, дали «преговорите» ще доведат или не до успех в решенията на много сложните и чувствителни проблеми за окончателното урегулиране на това, което е било постигнато в етапа на слабост, напълно може да бъде изменено в хода на един бъдещ етап, когато арабите и мюсюлманите ще наберат достатъчно сила. А времето, когато Кери ще се добива с успех при помощта на натиск и обещания, докато арабите ще са отвлечени от своята «пролет» от решенията на палестинския проблем, няма да се протака много.