На фона на «съжаления» и «осъждания» ционизма продължава неудържимо да застроява.

5 ноември 2013

 

фона на

 

Еухенио Гарсиа Гаскон –    «Израел» потвърди плановете за строителството на нови допълнителни 1500 жилища в окупираните райони на Йерусалим.

Европейският Съюз «изрази съжаление» във връзка с дадената крачка на ционистките власти, а Белият дом я «осъди».

Със своето поведение Брюксел и Вашингтон заговорничат с експанзионистичната политика на «Израел»; в такова поведение няма нищо ново: ние наблюдаваме повторение на един и същи сценарий от времето на войната от 1967 година, когато «израелското» правителство  с одобрението и при  подкрепата на известни пацифисти, в това число нобеловият лауреат  Перес, инициира пълномащабна колониална експанзия.

В близките дни в регион ще пристигне държавният секретар на САЩ Джон Кери, но неговите многочислени визити служат само на една цел – консолидация на «израелската» експанзионистична политика, за провеждането на която Керри способства със своите действия така, както всички негови предшественици. Навремето държавният секретар Уорън Кристофър извърши 18 посещения в региона и нищо не му се получи, и затова е напълно закономерен въпроса: за какво са нужни посещенията на Кери, ако не за запазването на статус-кво и укрепване на позициите на  «Израел»?

В четвъртък изданието «Аарец» съобщи за подготовката на строителството на още 5 000 жилища от другата страна на «зелената линия» от 1967 година.

Може ли да се водят «преговори» при подобни обстоятелства? Очевидно, че не. Тогава защо ръководителят на ПА Махмуд Аббас продължава да участва в тях? Да се даде отговор на този въпрос е невъзможно.

В обкръжението на Махмуд Аббас звучат все повече настойчиви призиви за прекратяването на диалога с «Израел»; някои даже настояват той да си подаде оставка и да накара «Израел» да приеме върху себе си отговорността за ситуацията в окупираните територии, както това изисква международното право, но Аббас упорно продължава да поставя нови рекорди по лакейство и раболепие, докато в същото време международната общност «осъжда» «израелската» експанзия или изразява «съжаление» по този повод.

Положението на Махмуд Аббас с всеки изминал ден се влошава, а неговата позиция по съществуващите проблеми не е вразумяваща – неговите действия са лишени от всякакъв смисъл. Оптимален вариант би бил оказването върху международната общност – а именно, САЩ – на сериозно давления върху «Израел», но това никога няма да стане, особено в днешните условия, когато Махмуд Аббас се захваща да извърши всичката мръсна работа по поръчение и за сметка на «Израел».